Те го изгледаха слисани.
— Ще ви се обадим, разбира се.
И той пое към дома си. Потънал в тревожните си мисли, Гюндер шофираше малко разсеяно. Малко преди да стигне, край него профуча автомобил, който се движеше с висока скорост. За малко да се блъснат. Гюндер отби рязко вдясно и се задъха от уплаха. За миг сърцето му направо спря. Ето така стават злополуките.
— Ако бързаш за някъде, предвиди го отрано! — озъби се Гюндер в огледалото.
Белият сааб се изгуби зад завоя.
В девет и половина влезе вкъщи. Седна на стола и погледна снимката, на която бяха двамата с Пуна. Свечери се, после дойде нощта. Гюндер се намираше в състояние на ужасна тревога. Да не би Пуна да е разбрала погрешно уговорката им? Дали да се обади в полицията? Едва ли щяха да започнат да я търсят. Къде да я търсят? Гюндер не мигна цялата нощ. Чуеше ли глухо ръмжене на двигател в далечината, скачаше от стола и дърпаше пердето от прозореца. Всичко си има обяснение, мислеше си той. Всеки момент пред дома ми ще пристигне такси и тя най-сетне ще бъде при мен. Гледаше нетърпеливо безмълвния телефон. Значи Марие все още се намира в безсъзнание и не подозира, че е тежко ранена, мъжът в другия автомобил е мъртъв, а Пуна още не се е появила.
Гюндер не остави снимката и за миг. Гледаше тясната жълта чантичка, която Пуна непрекъснато носеше на кръста си. Преди Гюндер не беше виждал такава чантичка. Спо̀мни си как тя целуваше носа му и галеше лицето му с топлите си ръце; как повдигаше ризата му, пъхаше глава под нея и долепяше ухо до сърцето му. Вдигна снимката пред очите си. Лицето ѝ изглеждаше съвсем малко. Изгуби се напълно под върха на пръста му.
На следващия ден, двайсет и четвърти август, по главния път към Елвеста бавно пътуваше полицейски автомобил. Белият му капак лъщеше на слънцето. Двамата мъже в колата се взираха през предното стъкло. В далечината се виждаха струпани на едно място хора.
Ето там — посочи Скаре.
Вляво гъста гора обграждаше поляна с цветя. Старши инспектор Конрад Сайер погледна към подножието на гората, където работеше екип в пълен състав. Цялата поляна беше отцепена и полицаите бяха оградили с ленти пътека, по която да минават разследващите. Двамата мъже излязоха от колата и поеха из високата трева. Вече беше изпотъпкана. Дълго време тази бразда ще зее като рана, помисли си Сайер. На шосето се бяха събрали хора: няколко деца на велосипеди, две-три коли и, разбира се, журналисти. Засега ги държаха далеч от местопрестъплението, но светкавиците на фотоапаратите им проблясваха предизвикателно. Сайер се познаваше дори по походката. Високата му фигура се носеше спокойно над тревата. У него не се забелязваше никаква припряност или нервност. Той винаги мислеше, преди да си отвори устата. Някои го смятаха за муден. Други пък забелязваха хладнокръвието му и виждаха в него човек, който рядко се разкайва за постъпките си и още по-рядко допуска грешки. Прошарената му коса беше късо подстригана. Носеше черен пуловер с висока яка и разкопчано кафяво кожено яке. Хората се отдръпнаха, за да му направят път. Якоб Скаре вървеше на два метра зад него и Сайер му закриваше изгледа към жертвата. Най-неочаквано тя се изпречи пред краката им. Скаре си пое дълбоко въздух. Какво каза Холтеман по телефона?
Гледката е потресаваща.
Сайер си мислеше, че е подготвен, но се олюля и се вторачи в жената върху тревата. Зави му се свят. В жълтата трева плитката ѝ се извиваше като черна змия. Остатъци от лице, смачкано до неузнаваемост чак до черепната кост. Вече нищо по това лице не си беше на мястото. Устата представляваше зинала червеночерна дупка. Носът бе размазан в бузата, а в кървавата пихтия Сайер не можеше да определи къде са очите. Отмести поглед към свитата в пестник ръка. Златен сандал. Потоп от кръв, попила в дрехите ѝ и в сухата трева. На местата, където синьозелената рокля не беше окървавена, личеше колко хубав е коприненият плат. Проблясваха украшения. Жената явно се бе натъкмила. Сайер вдигна глава и забеляза петна от кръв по тревата, отдалечаващи се от тялото на убитата. Сякаш злодеят бе вилнял с нея на голяма площ. Неволно всички сетива на инспектора се изостриха. Усети миризмата, чу звука на гласове, почвата под краката му се разлюля. Вторачи се за миг в синьото небе и бавно сведе глава.
Жертвата, невероятно слабичка, имаше елегантни стъпала и тесни, кафяви глезени. Бе обула сандалите си на босо. Краката ѝ изглеждаха гладки и красиви. Нямаше как да се определи възрастта ѝ. Между двайсет и четирийсет, отсъди Сайер наум. Дрехите ѝ стояха непобутнати на тялото, а по ръцете ѝ не се виждаха рани.