— И на теб ще ти дойде времето да се задомиш уверяваше го неизменно майка му, отпусната върху голямото болнично легло, докато жизнените сили я напускаха.
Баща му почина отдавна. Гюндер израсна с две жени: с майка си и със сестра си Марие. Когато майка му навърши седемдесет, откриха тумор в мозъка ѝ. Имаше дълги периоди, през които тя ставаше неузнаваема. Гюндер чакаше търпеливо тези пристъпи да преминат и майка му отново да стане жената, която той познава и обича. „И на теб ще ти дойде времето. Ти си добро момче, Гюндер. Някой хубав ден и в твоя живот ще се появи жена.“
Ала в живота му не се появи жена. Затова Гюндер реши да отиде в Индия. Знаеше, че Индия е бедна страна. Може пък да намери там жена, която да не устои на съблазнителното му предложение да го последва в Норвегия, в прекрасната му къща. Ако искаха, роднините ѝ щяха да им идват на гости на негови разноски. Гюндер нямаше намерение да я разделя от семейството ѝ. Ако жена му изповядва някаква сложна религия, той не би ѝ попречил. Малцина биха се похвалили с търпението на Гюндер. Само дано си намери жена!
Съществуваха и други решения на неговия проблем, ала той не смееше да се качи на автобуса за Полша заедно с куп непознати мъже. Не искаше и да се метне на някой полет до Тайланд. За случващото се там се носеха какви ли не слухове. Гюндер държеше да намери бъдещата си жена съвсем сам. Държеше да поеме цялата отговорност. За него бе немислимо да прелиства каталози със снимки и описания на различни жени или да се взира в телевизионния екран, където те се предлагат една след друга. Гюндер не би могъл да си избере.
Светлината от настолната лампа нагряваше плешивата му глава. Той намери Индия в един световен атлас. Огледа и най-големите градове в страната: Мадрас, Бомбай, Ню Делхи. Предпочиташе да посети град до океана. Голяма част от индийците говорели английски. Това го успокои. А някои изповядвали християнството, прочете Гюндер в „Хората по света“. Би било небивал късмет да срещне индийка-християнка, че и английскоговоряща! За Гюндер нямаше значение дали жена му ще бъде на двайсет, или на петдесет. Не очакваше да имат деца. Беше скромен в изискванията си. Ако бъдещата му жена имаше дете, бе готов да го приеме като свое. Не изключваше вероятността жените в Индия да се купуват. В другите страни съществуват доста по-различни обичаи. Ако в Индия е прието да се плаща за жена, Гюндер няма да се скъпи. След смъртта на майка си наследи доста пари. Първо трябваше да намери туристическа агенция. Имаше избор между четири агенции, едната от които в търговския център. Тя обаче се състоеше само от едно гише. Там хората разглеждаха каталозите прави. А Гюндер искаше да има възможност да се разположи удобно. Предстоеше му важно решение и не биваше да го взема на крак, на бърза ръка. Затова предпочете да отиде до града, където се намираха другите три агенции. Разгърна телефонния указател. После се сети, че веднъж Марие му бе оставила рекламен каталог за екскурзии, за да го изкуши. „Ах, тази Марие“, помисли си той и отвори на азбучника, на буква М. Ибиса, Ирландия. Нима не организираха пътувания до Индия? Намери предложение за почивка на индонезийския остров Бали, но се отказа. Индия или никъде другаде. Значи се налага да се обади на летището и сам да си запази билет. Ще се справи, както винаги, нали хората в големия град непрекъснато пътуват. Вечерта напредна и стана късно за обаждания. Гюндер прелисти още веднъж „Хората по света“. Дълго се взира в индийската хубавица. Как е възможно една жена да е толкова неземно красива, толкова златна и гладка, толкова омайно нежна, чудеше се той. Придържаше шала под брадичката си с крехката си ръка. На китката си носеше украшения. В черния ѝ ирис блестеше пламъче, сигурно от слънцето, и тя гледаше право в закопнелите очи на Гюндер, големи и сини. Той ги затвори и красавицата го последва в съня му. Гюндер заспа на стола и отлетя нанякъде със златната индийка. Беше лека като перце. Кървавочервената ѝ дреха милваше нежно лицето му.
Планираше да се обади на летището от службата през обедната почивка. Щеше да влезе в празния кабинет, който използваха много рядко, та го бяха преустроили в склад. До стените стояха наредени една върху друга кутии с папки и книжа. На цветен плакат върху едната стена почернял от слънцето тракторист ореше нива, толкова необятна, че потъваше като море в мекия син хоризонт. На плаката пишеше: „Без селяните Норвегия е изгубена“. Гюндер набра номера на летището. „Ако ще пътувате в чужбина, натиснете 2“, обади се операторът. Той натисна 2 и зачака. Обади се втори глас: „Преди вас има деветнайсет души. Моля, изчакайте.“ Съобщението непрекъснато се повтаряше, а броят на чакащите намаляваше. Гюндер започна да драска по тетрадката на масата. Опита се да нарисува индийски дракон. През прозореца видя, че се задава автомобил. „Преди вас има шестнайсет, десет, осем души.“ Гюндер усещаше, че с пълна сила лети към съдбоносния момент. Сърцето му заби бързо и той продължи ожесточено да рисува неугледния си дракон. Видя как фермерът Сварща излиза от черния си форд. Сварща беше редовен клиент и винаги търсеше Гюндер за съвет. Освен това мразеше да чака. Времето започна да притиска Гюндер. От слушалката се разнесе музика. Някакъв глас обяви, че скоро ще го свържат със свободен консултант. Точно в този миг в стаята нахълта Бьорнсьон, един от новите продавачи.