— Снурасон? — попита Сайер.
— Ще дойде всеки момент — осведоми го Карлсен.
Сайер погледна Скаре — застинал в странна, вдървена поза. Само вятърът рошеше къдриците му.
— С какво разполагаме засега?
Карлсен пристъпи крачка напред. Мустакът му, неизменно елегантно завит, днес изглеждаше доста неподреден. Явно се бе хванал ужасен за устата.
— Трупът е намерен от минувачка. Обади ни се от онази къща — той посочи към гората, където Сайер мерна лъскави прозорци, блеснали сред листата на дърветата.
— Удряна е с много тежък и явно тъп предмет. Не можем да определим с какво точно. Не намерихме нищо. Следите от кръв обхващат доста широк периметър, всъщност чак до онзи ъгъл — той посочи към гората от другата страна. — И до пътя има. Все едно я е влачил из цялата околност. И вляво се натъкнахме на кървави дири. Вероятно там я е нападнал. После тя се е измъкнала за малко, но той я е настигнал и е продължил да я удря. Според на обаче смъртта ѝ е настъпила на мястото, където открих ме трупа.
Карлсен млъкна за малко.
— Снурасон ще дойде всеки момент — повтори той.
— Кой живее в онази къща? — кимна към гората Сайер.
— Уле Гюнвал, собственик на магазин в центъра на Елвеста. Днес не отишъл на работа заради измъчващата го мигрена. Вече разговаряхме с него. Снощи си бил вкъщи. Към девет чул слаби викове, а после и двигател на автомобил. Станал от леглото, но колата вече я нямало. След известно време се повторило същото. Слаби викове. Затръшнала се врата на автомобил. Освен това кучето му се разлаяло. Вързано е на двора.
Сайер отново погледна жената на тревата. Този път не изпита първоначалния ужас. В обезобразената маса от строшени кости и разкъсани мускули съзря лице, което крещи. Кожата на врата ѝ почти не беше пострадала и ясно личеше златистият ѝ оттенък. Черната плитка, с дебелина на китката ѝ, бе останала непокътната. Цяла и красива, прихваната с червена шнола.
— А жената, подала сигнала? — обърна се Сайер въпросително към Карлсен.
— Чака в една от колите ни.
— Как е тя?
— Криво-ляво.
Отговорът му беше последван от поредното нетърпеливо разрошване на мустака му, който вече придоби катастрофален вид. За миг настъпи тишина. Всички очакваха какво ще каже Сайер.
— Трябва незабавно да отворим гореща линия за очевидци — отсече той. — Веднага започваме да обикаляме селото от врата на врата. Разпитайте всички, които стоят долу на пътя и зяпат, включително децата. Скаре, обуй си калцуни и се качи на поляната. Обходѝ я на гъста спирала. Започни от пътя. Вземи Филип и Сив. Да вървят след теб. Така, ако пропуснеш нещо, те ще те покрият. Ако се чудиш дали да прибереш нещо в пликчето с доказателствен материал, прибери го. Непременно пипай с ръкавици. После ще маркирате всички места, където видите следи от кръв или стъпкана трева. До края на това денонощие и през следващото ще оставим двама да караулят. На първо време. Карлсен! Обадѝ се в участъка и поискай подробна карта на района. Ако е възможно, поразпитай дали някой от местните не разполага с информация кои пътеки не са картографирани. Сут! От отсрещната страна на шосето минава път, обрасъл в гъсталаци, който води в гората. Разберѝ къде излиза. Отваряйте си очите!
Всички в групата кимнаха. Сайер се обърна към трупа. Приклекна до тялото и го заразглежда. Бавно оглед останките от лицето ѝ. Мъчеше се обезобразената плът да се запечата в съзнанието му. Стараеше се да не диша. Жената беше облечена в синьозелена чуждестранна дреха: тънка рокля с дълги ръкави и ефирен, широк панталон. Платът напомняше коприна. Най-силно го порази красивото бижу на гърдите ѝ. Норвежка брошка. Сайер се удиви. Типично норвежко украшение. На него му се стори познато до болка, но и чуждо върху екзотичното облекло на мъртвата. Понеже лицето ѝ бе обезобразено до неузнаваемост и чертите не личаха, Сайер нямаше как да предположи какъв е произходът ѝ. Не беше изключено да е родена и израснала в Норвегия, но можеше и да е в страната за първи път. Единият златен сандал се бе смъкнал от крака ѝ. Сайер взе клонка от тревата и го издърпа с нея. По подметката бе полепнала кръв, но той успя да различи три букви: NDI. Дрехите го насочиха към Индия или Пакистан. Извади мобилния си телефон от джоба и набра участъка. Не бяха постъпвали сигнали за изчезнала жена. Засега. На няколко метра от трупа лежеше жълта чантичка с формата на банан, ушита сякаш от плюш. Затваряше се с цип и явно се носеше на кръста. Като по чудо по чантата нямаше пръски от кръв. Сайер наниза чантата на клонката и я издърпа. Отвори ципа с два пръста. Червило. Огледало. Носни кърпички. Монети. Нищо друго. Нито портфейл, нито документи. Никакви индикации коя е тя. На едното ѝ ухо висеше дебела халка с топче. На другото ухо нямаше обица. Ноктите на ръцете ѝ бяха лакирани в кървавочервено. Носеше два пръстена от сребро, не особено скъпи. По роклята ѝ не се виждаха джобове, но жената вероятно бе скрила разни бележки в дрехите си. Сайер обаче нямаше право да докосва трупа. Тя е мъртва жена, помисли си той. Докато не се обади някой близък да съобщи за изчезването ѝ. По електронните медии и във всички вестници ще я наричат просто Мъртвата жена.