— Не може ли?
— Не — категорично отсече тя и поклати глава. — Невъзможно е.
Жената отново се вторачи в поляната.
— А аз взех трупа за чувал с боклук — отрони тя.
Гюндер посрещна утрото на стола. Беше заспал в невъзможна поза. Когато телефонът звънна, той се сепна и се втурна към слушалката. Обаждаше се Бьорнсон от службата.
— И днес ли ще работиш от къщи?
— Не — задъха се Гюндер.
Подпря се на бюрото. Беше се изправил твърде рязко.
— Болен ли си? — попита Бьорнсон.
Гюндер се втренчи в часовника и изпадна в ужас. Нещо в главата му туптеше с бясна сила.
— Не. Сестра ми е зле. В болница е. Ще излизам — продължи той, макар да нямаше представа какво ще прави всъщност, защото в главата му цареше пълна каша. — Ще се обадя по-късно и ще съобщя подробности.
Гюндер се затътри към банята. Съблече си дрехите. Взе си душ на отворена врата с надеждата да чуе телефона, ако пак звънне. Но телефонът не звънна. Обади се в болницата. Нямало никаква промяна в състоянието на Марие. Все още се намирала в кома, но поне я били стабилизирали. „Вече нищо не е стабилно“, помисли си Гюндер с отчаяние. Не можеше да хапне и залък, но си направи кафе. Пак седна на стола и зачака. Къде ли е прекарала нощта Пуна? Защо не му се обади? Сега той седи до телефона като вярно куче. И Гюндер не помръдна дълго време. Почти задряма. Ако Марие се събуди, до леглото си няма да намери никого. А Пуна може да се обади всеки момент и да каже: „Загубих се. Ще дойдеш ли да ме вземеш?“ После щеше да се засмее в слушалката, вероятно малко смутено. Времето течеше, но никой не позвъни. „Трябва да съобщя в полицията“, отчая се! Гюндер. Това обаче означаваше да признае, че се е случило нещо лошо. Включи радиото и застана прав до бюрото. Съобщаваха тихо нещастията по света. Въпреки намаления звук Гюндер долавяше отделни думи, без да разбира смисъла им. Внезапно вдигна рязко глава, защото чу да споменават Елвеста. Ясно и отчетливо. Изправи се и се приближи до радиото. Усили звука. „Жена от чуждестранен произход. Трупът е намерен силно обезобразен.“
„Тук, в Елвеста?“, помисли си потресен Гюндер. Интервюираха полицейски служител. „Нямаме данни за идентичността на жертвата. Никой не е подал сигнал.“ Гюндер слушаше много внимателно. Какво казаха?
Жена от чуждестранен произход. Трупът е намерен силно обезобразен.
Отпусна се над бюрото, разтреперан от ужас. Телефонът иззвъня пронизително и настойчиво. Гюндер не искаше да вдигне слушалката. Стискаше плота на бюрото, докато звънът се разнасяше из стаята. Всичко пред очите му се разми. После настана тишина. Помъчи се да се изправи, но се чувстваше вдървен. Обърна глава към телефона. Неволно му се прииска да се обади на Марие, както правеше винаги, когато го сполетеше неприятност. Но нямаше как да ѝ се обади. Излезе в коридора да си вземе ключовете за колата. Пуна вероятно е отседнала в някой хотел в града. Рано или късно ще се появи. Жертвата на убийството, за която съобщиха по радиото, няма нищо общо с нея. Нали непрекъснато стават какви ли не нещастия и престъпления. Гюндер реши да ѝ напише бележка и да я окачи на вратата в случай, че Пуна пристигне в негово отсъствие. Моята съпруга Пуна. Гюндер видя лицето си в огледалото и подскочи от уплаха. Очите му го гледаха с нескрит безграничен страх. Телефонът отново звънна. Обажда се Пуна, разбира се! Не, обаждат се от болницата, реши той, Марие е починала. Или не, сигурно е Карщен от Хамбург, който иска да разбере как е сестра ми, тръгнал е за летището и ще се качи на първия полет до Норвегия. Гюндер не позна. Обаждаше се Кале Муе. Гюндер замръзна със слушалка в ръка, надвесен над бюрото.
— Гюндер — подхвана Кале, — исках само да проверя какво е положението.
Гласът му звучеше вяло. Гюндер онемя. Нямаше какво да каже на таксиметровия шофьор. Хрумна му да излъже, да отговори: да, тя пристигна. Загубила се из града, разбира се. Взела такси от града и шофьорът не успял да се ориентира в района.
— Какво стана? — поинтересува се Кале.
Гюндер продължаваше да мълчи. Новината, съобщена по радиото, шумеше в главата му. Кале сигурно също е чул трагичната вест. Глупакът му с глупак, въобразил си е нещо. Но какво да се прави, хората са си такива, все за най-лошото мислят. Кале беше много притеснителен човек.
— Там ли си, Гюндер?
— Тъкмо тръгвах за болницата.
Кале се изкашля.
— Как е сестра ти?
— Не са ми звънили. Значи не се е събудила. Не зная — додаде той.
Отново настъпи мълчание. Кале сякаш искаше да го попита нещо, но не събираше смелост. Гюндер нямаше намерение да му помага.