— Притесних се — подхвана най-сетне Кале. — Не зная дали си слушал новините, но са намерили жена във Витемуен.
— И? — притаи дъх Гюндер.
— Не са установили самоличността ѝ, но съобщиха, че е чужденка. Тоест… намерили са убита жена, това исках да ти кажа. Затова се разтревожих, познаваш ме. Не е задължително да има връзка с теб, но трупът е намерен близо до дома ти. Налегнаха ме опасения, че убитата е жената, която вчера търсих на летището. Тя пристигна благополучно при теб, нали?
— Очаквам я да дойде днес — категорично отсече Гюндер.
— Свърза ли се с нея?
— Налага се да тръгвам за болницата — изкашля се Гюндер.
— Ясно.
Гюндер долови колебанието в гласа на Кале.
— Трябва да ти платя за вчерашния курс — припряно заобяснява Гюндер. — Ще се чуем съвсем скоро!
И затръшна слушалката. Постоя прав, обзет от несигурност. Най-добре да остави на Пуна бележка. Или ключ. Дали и в Индия имат навика да оставят ключа под килимчето пред прага? Гюндер взе химикалка и лист, но се сети, че не може да пише на английски. Справяше се само говоримо. „Всичко ще се нареди“, каза си той и излезе от къщи. Остави вратата отключена. Качи се в колата.
Витемуен се намираше на около километър в посока Ранскуг. Пътят му до болницата не минаваше оттам и това го зарадва. Направи му впечатление, че улиците са по-оживени от обикновено. Размина се с два микробуса на „Ен Ар Ко“18 и две полицейски коли. Пред бистрото на Айнар се бяха събрали доста автомобили, велосипеди и хора. Гюндер поогледа множеството и се изплаши. В болницата се качи с асансьора. Влезе в стаята на Марие. Над леглото ѝ стоеше надвесена медицинска сестра. Тя се изправи, щом чу стъпките на Гюндер.
— А вие сте…? — попита недоверчиво тя.
— Гюндер Юман — веднага отговори той. — Брат на Марие.
Сестрата отново се наведе над болната.
— Всички посетители са длъжни да се обадят в стаята ма дежурните, преди да влязат при болните.
Гюндер онемя. Застанал до леглото, той кършеше смутено и гузно пръсти. Защо се държеше така тази жена? Нима не се радваше, задето той най-сетне дойде при сестра си?
— Вчера цял ден бях тук — сконфузено се заоправдава той. — Затова не съобразих, че би могло да е проблем.
— Няма откъде да зная това — отвърна тя със суховата усмивка. — Вчера не бях на смяна.
Гюндер мълчеше. Думите заседнаха в гърлото му като космата топка. Искаше му се да я попита има ли някаква промяна, но усети как устните му треперят и не отрони дума, за да не забележи медицинската сестра, че е на ръба да избухне в сълзи. Седна предпазливо на края на стола и скръсти ръце в скута си. „Жена ми изчезна“, помисли си отчаяно той. Прииска му се да изкрещи на непознатата, регулираща капкомера до леглото на Марие, колко трудно е всичко. Единствената му сестра се намира в кома, Карщен в Хамбург, а Пуна потъна вдън земя. Гюндер нямаше други близки. Искаше само медицинската сестра да излезе от стаята и да не се връща никога повече. „Предпочитам онази русичката, дето беше на смяна вчера“, помисли си той. Тя се усмихваше приветливо и му носеше напитки.
— Осведомиха ли ви, че близките на болните могат да пренощуват в болницата? — неочаквано попита медицинската сестра.
Гюндер подскочи. Да, бяха му обяснили. Той обаче трябва да намери Пуна. Не желаеше да го споделя с медицинската сестра. Най-сетне тя излезе от стаята. Гюндер се наведе над Марие. От маркуча в устата ѝ се чуваше слабо бълбукане. Това означаваше, че вътре се събира слюнка както му обясни русичката сестра. Гюндер обаче не дръпна звънеца за персонала, защото се боеше да не се върне сърдитата сестра отпреди малко. Нямаше да я издържи. Поседя, заслушан в звука от апарата, който пълнеше с кислород дробовете на Марие, съскайки продължително; Гюндер реши да повика някого от персонала само ако бълбукането се влоши, и да си понесе последствията.
Бяха го посъветвали да говори на Марие, но думите просто се изгубиха. Снощи той все пак очакваше с радостно нетърпение срещата с Пуна.
— Марие? — прошепна Гюндер.
Отказа се да говори и главата му клюмна. Реши да мисли за бъдещето. Съвсем скоро Карщен щеше да се появи най-неочаквано и да го отмени. Гюндер забеляза радио над леглото на болната. Дали да го пусне? Ще смути ли така спокойствието на Марие? Пресегна се над таблата и свали радиото. Бяха го покрили с бяло платно. Първо намали звука докрай, долепи радиото до ухото си и чак тогава го включи. Чуваше се слабо шумолене. Намери станция „П4“ — излъчваха новини на всеки кръгъл час, а до десет оставаха няколко минути. Гюндер тръпнеше в очакване. Най-сетне музиката спря и се чу гласът на водещия. „Старши инспектор Конрад Сайер съобщи за радио «П4», че мъртвата жена, намерена във Витемуен, все още не е идентифицирана. Инспекторът призовава всеки, който разполага с някаква информация по случая, да се свърже незабавно с полицията. От полицията уточниха още, че жертвата е била малтретирана с тъп предмет, но отказаха да се впускат в подробности. Според други източници на «П4» трупът се намирал в ужасно състояние и представлявал прецедент в криминалната история на Норвегия. Полицията отвори гореща линия за граждани и умолява всички, които вчера следобед, вечерта или през нощта са минали близо до Витемуен в Елвеста, да се свържат с органите на реда. От значение са дори най-незначителните наблюдения. Трупа на убитата е намерила жена от Елвеста, докато събирала гъби.“