После съобщиха телефонния номер — съвсем лесен за запомняне. Номерът се запечата в паметта на Гюндер мимо волята му. В мислите му се вряза бълбукането от маркуча на Марие. Беше се влошило. Ако повика медицинска сестра и се появи онази намусената, сигурно ще възприеме поведението му като намек, че не си върши добре работата, и да се засегне. Гюндер се надяваше ДЕ има и други дежурни сестри освен нея. Тогава вратата се отвори и за негова радост в стаята влезе русата. Приближи се до стола и сложи ръка върху рамото му.
— Успяхме да се свържем със зет ви. Пътува за насам Гюндер едва не се разплака от облекчение. Сестрата отиде да изпразни слюнката от маркуча на Марие. Гюндер си позволи да затвори очи. Раменете му се отпуснаха.
— Какво стана вчера? — неочаквано попита медицинската сестра и погледна въпросително Гюндер.
Той отвори очи. В гърлото му бе заседнала буца.
— Споменахте, че имате и други проблеми — поясни тя.
— Ами… не зная… — смотолеви той.
Тя отново се надвеси над болната, но сякаш все още очакваше отговора му. Гюндер имаше чувството, че тя го разбира, макар да се съмняваше.
— Всичко ще се оправи, като пристигне зет ви — окуражи го тя. — Няма да се справяте сам е всичко.
— Да, така е.
Гюндер събра смелост и се втренчи в нея.
— Ще се събуди ли? — попита той с тънък глас. Сестрата погледна Марие. Чак сега Гюндер прочете името ѝ на баджа.
— Ще се събуди — отговори сестра Рагнхил. — Ще се събуди.
Сайер надникна в отворената уста на жената и забеляза, че едва три-четири зъба са останали на местата си. Какво ли си е помислил лекарят, когато са донесли обезобразената жертва?
Барди Снурасон работеше над стоманената маса от много години. Тази маса беше оборудвана с улеи и отвея за оттичане, та кръвта и течностите от мъртвите тела да се отмиват и да заминават в канала. От трупа се носеше остра неприятна миризма. Гръдният кош и коремната кухина зееха отворени.
— Искам да разсъждаваш на глас — Сайер подкани патолога.
— Не се и съмнявам.
Снурасон си свали очилата на носа и погледна инспектора над ръба на рамката.
— Това лице говори достатъчно красноречиво.
После обърна гръб и започна да разлиства купчина книжа.
— Положението е такова, че да ти се прииска да млъкнеш завинаги — мърмореше Снурасон под нос.
Сайер нямаше намерение да му дотяга с претенциите си. Присъствието на жената в стаята му се струваше направо оглушително. Между стените отекваха крясъците, вероятно изтръгнали се от гърлото ѝ в последните ѝ мигове. Сайер се чувстваше длъжен да претегля думите си, за да отдаде нужното уважение, макар и по такъв жалък начин, на лежащата върху масата жена с разпорена гръд и ярко огряна от лампа строшена глава. Понеже патологът бе измил кръвта от тялото ѝ, раните ѝ изпъкваха по-различно отколкото на местопрестъплението.
— Беше облечена в копринен костюм — докладва Снурасон. — Доколкото мога да преценя, ушит от висококачествена коприна. Дрехите ѝ са произведени в Индия. Носеше сандали от изкуствена материя. Часовникът ѝ, марка „Тимекс“, също е евтин. Бельото ѝ беше семпло, памучно. В чантата ѝ намерих монети — немски, норвежки и индийски. На подметките на сандалите ѝ пише „Miss India“ — добави той.
Отново пауза. Чу се шумолене на хартия.
— Нанесли са ѝ многократно удари по главата и лицето — продължи патологът.
— Може ли да се установи колко точно на брой? — попита Сайер.
— Не. Казах „многократно“, защото е невъзможно да определя точния им брой. Говорим обаче за много брутални удари. Между десет и петнайсет.
Снурасон се приближи до масата и застана зад счупената глава на жертвата.