— Лоши работи стават напоследък — продължи Кале и погледна крадешком към Айнар.
— Кое те кара да смяташ, че точно на нас ще ни се размине? — вдигна рамене Айнар.
— В смисъл?
Кале не го разбра.
— Ами просто този път нещастието се случи в нашето село. Иначе навсякъде по света се разиграват какви ли не трагедии.
— Не съвсем. Казаха, че убийството било извършено по особено жесток начин.
— Непрекъснато така казват.
Кале отпи от кафето.
— Първо се изплаших да не е някой от семейство Те или Туан.
— Не е — бързо го увери Айнар.
— Зная. Просто в първия момент се сетих за тях.
В помещението отново отекна смехът на Линда.
— Принцесата с блестящите очи — Айнар погледна примирено към нея. — Момчетата я наричат така. Но не го възприемат като комплимент.
— Нима?
Двамата се смълчаха.
— И нямат представа коя е убитата?
Айнар сложи кюфтетата върху хлебчетата и ги захлупи с още едно хлебче. Подсвирна и към него се втурна тийнейджър.
— Не съм чул нищо, но журналистите прииждат на тълпи — отговори Айнар. — Горещата линия на полицията прегряла от обаждания.
— Нека, нека — кимна Кале.
Таксиметровият шофьор се замисли за странното поведение на Гюндер. Все пак нещо го възпираше да сподели това с Айнар, макар че съдържателят на бистрото щеше така или иначе да научи за случилото се от друг, ако не от Кале, и то вероятно щяха да му го представят в много по-неприятна светлина. Кале беше човек, който винаги се придържа към истината и не преувеличава. Изгаряше от желание да разкаже на Айнар какво е узнал. Предвкусваше реакцията на съдържателя: „Човече, какви ги говориш, нима Юман се е оженил? В Индия?“ Кале се канеше да отвори уста, ала вратата на бистрото се отвори и вътре влязоха двама мъже с по един зелен сак на рамо.
— Журналисти — отбеляза Айнар. — Не говори с тях!
Кале остана смаян от реакцията му. Думите на Айнар прозвучаха като команда и Кале не успя дори да гъкне. Двамата новодошли се приближиха към тезгяха, поздравиха първо Кале и Айнар, после огледаха внимателно цялото помещение. Айнар кимна резервирано в отговор и прие поръчката им: кока-кола и кюфтета. Зае се веднага да ги приготвя, обърнат с гръб. Кале не смееше да отпие от кафето си. Лишен от закрилата на Айнар, изведнъж се почувства уязвим.
— Да ти настръхнат косите от такива ужаси — отбеляза единият от гостите и погледна Кале.
Таксиметровият шофьор кимна, но не отговори. Хрумна му спасителната мисъл, че в джоба си носи пътен лист с обичайните маршрути. Извади го и се захвана да ги оглежда с престорено съсредоточен вид.
— Подобна трагедия сигурно придобива размерите на земетресение в селце като вашето. Колко души живеят тук?
Съвсем нормален въпрос. Девойките в ъгъла се смълчаха и се вторачиха с любопитство в двамата журналисти. Кале се принуди да отговори:
— Две-три хиляди — лаконично обясни той и отново заби поглед в пътния лист.
— Но жертвата не е тукашна, така ли да разбирам?
Колегата на разпитващия журналист проточи врат.
Айнар се обърна и удари две чинии върху тезгяха.
— Щом дори полицията не знае коя е жертвата, как очаквате ние да знаем? — сухо се обади съдържателят.
Журналистът се усмихна язвително.
— Винаги се намира някой, който знае — мрачно отбеляза той с кисел вид. — А нашата задача е да разберем самоличността ѝ.
— Ами отидете да разпитвате другаде — сопна му се Айнар. — Тук хората идват, за да се нахранят и да отдъхнат.
— Чудесни сандвичи — похвали го другият журналист и се поклони.
Двамата се спогледаха, повдигнаха вежди и се оттеглиха на масата до прозореца. Приковаха очи в двете девойки.
— Само да не се вкопчат в Линда — тихо промърмори Айнар. — Това момиче не може да преценява кое би ѝ навредило.
Кале не проумяваше защо съдържателят говори толкова сърдито, ала вероятно Айнар беше по-умен и знаеше как е най-добре да се държи човек с хиените от града. Кале посегна към каната, за да си налее още кафе.
— Ти разбра ли какво станало със сестрата на Гюндер?
Айнар го погледна с недоумение.
— В болницата е, в кома. На командно дишане — обясни Кале.
Айнар смръщи вежди.
— Какво се е случило? Той обади ли ти се?
— Да. Пътна злополука.
— Ами? — колебливо попита Айнар. — Нима се е обадил на теб, за да ти го съобщи? Та вие не сте особено близки.
— Така е, не сме, но Гюндер очакваше гостенка от чужбина, а му се наложи да остане при сестра си в болницата и нямаше как да я посрещне на летището. Затова ми звънна и ме помоли да отида до „Гардермуен“ и да я взема.