Младите от селото се радваха на появата им.
— Така поне ще изплакнем очи — смяташе Карен.
Линда предпочиташе полицаите в униформи пред вестникарите.
— Никак не се поддържат — оплакваше се тя.
Двете девойки вече не се подсмихваха, а си бяха придали сериозен, потресен вид на зрели жени. Обсъждаха полугласно ужасяващото убийство, но отричаха ревностно възможността да е замесен някой от селото. Твърдяха, че са родени и израснали тук и познават всички жители.
— Къде бяхте в девет часа снощи? — попита единият журналист.
Наблюдаваше как двете глави на девойките се мъчеха да си припомнят.
— Бях у тях — Линда посочи към Карен.
— Да, тръгна си в девет без петнайсет — потвърди Карен. — Какво е станало в девет? — поинтересува се тя.
— Убийството е било извършено около девет часа — поясни журналистът.
— Собственик на малък магазин, който живее до местопрестъплението, ни каза, че чул слаби викове и двигател на автомобил, докато гледал новините.
Линда мълчеше. Личеше си колко усърдно се старае да възстанови спомените си сред рояка от мисли. Отново се сети за нещо, което допреди малко им се струваше смешно — на нея и на Карен. Когато си тръгна от дома ѝ, Линда мина по поляната във Витемуен. Мислено се върна към онзи момент. Безшумно караше велосипеда си. Видя кола, паркирана отстрани до пътя, и се принуди да се отклони, за да я заобиколи. После погледна към поляната и различи фигурите на двама души. Те се гонеха, увлечени сякаш от главозамайваща игра. Мъж и жена. Той я настигна и я събори на земята. Линда видя как размахват буйно ръце и крака и остана слисана, защото изведнъж си даде сметка на какво става свидетел. Тези двамата явно бяха решили да се „оправят“ набързо. Навън, сред природата. А тя виждаше всичко от велосипеда си. Линда се почувства едновременно смутена и възбудена от гледката. Ядоса се, задето е още девствена. Отдавна я глождеше страхът, че ще си умре като стара девственица. Затова се стараеше винаги да създава впечатление на благоразположено момиче, готово на всякакви приключения. Ала споменът за двете фигури я побъркваше! Журналистите чакаха търпеливо отговора ѝ. У Линда се загнезди смущаващо опасение. Ами ако двамата изобщо не са били увлечени в любовна игра? Ако мъжът е преследвал жената и Линда е видяла не закачка, а самото престъпление? Макар че на нея тогава не ѝ изглеждаше като престъпление. Мъжът тичаше след жената. Жената падна. Ръце и крака. На Линда ѝ прилоша и тя отпи няколко глътки от безалкохолното си.
— Значи сте минали през Витемуен на велосипед? Около девет часа? — попита журналистът.
— Да — кимна Линда.
Карен забеляза промяната на изражението ѝ и се досети, че има нещо важно, защото я познаваше добре.
— Направо да те побият тръпки, като си помислиш, че се е случило точно след това.
— Но не сте видели нищо подозрително, така ли? Покрай пътя и в околността?
Линда се замисли за червената кола. Поклати категорично глава.
— Нямаше жива душа — отвърна тя.
— Ако се сетите за нещо, трябва да сигнализирате в полицията — предупреди я журналистът.
Тя само вдигна рамене. Не ѝ се говореше повече. Двамата мъже станаха от масата и нагласиха фотографското си оборудване на раменете. Хвърлиха поглед към Айнар зад тезгяха. Карен се надвеси над масата.
— Ами ако си видяла точно тях! — прошепна тя с треперещ глас.
— Онези, които видях, правеха нещо съвсем различно — възрази Линда.
— Да, но вероятно първо са правили секс, а после той я е убил. Това е доста обичайно, нали?
Линда се замисли за този сценарий.
— Съветвам те да се обадиш в полицията — настоя Карен.
— Но аз не видях почти нищо!
— Я си помисли хубаво. Може да си спомниш повече подробности.
— На пътя имаше автомобил.
— О! — възкликна Карен. — Полицаите непрекъснато разпитват за автомобили. Интересуват ги всички превозни средства, забелязани в близост до местопрестъплението. Искат информация за хора и коли, минали покрай Витемуен. Каква беше колата?
— Червена.
— Нищо друго ли не си спомняш?
— Не, защото внимавах да не се блъсна в нея.
— А какво видя? Как изглеждаха двамата?
— Не си спомням. Мъж и жена.
— Руси или тъмни? Дебели или слаби? Питам те за такива неща.
— Не зная.
Помълчаха. Айнар си вършеше работата зад тезгяха.
— А колата? Помисли си. Стара или нова? Голяма или малка?
— Не беше особено голяма. Лъскава. Червена.