Спогледаха се. Карщен изглеждаше остарял. Седна на стола до леглото.
— Къде ли ще му излезе краят? — промърмори той. Ами ако мозъкът ѝ е увреден? Какво ще стане с нас?
— Още не могат да кажат — отвърна Гюндер.
— Ами ако остане завинаги прикована към леглото?
Карщен зарови лице в ръцете си.
— Предполагат, че ще се събуди — опита се да го успокои Гюндер.
— Казаха ли го?
— Да.
Карщен наблюдаваше мълчаливо шурея си. На пода бе оставил куфара си и чантата си с документи.
— Бяхме на разходка с корабче — смотолеви той. — Бях си изключил мобилния телефон.
— Разбирам — кимна Гюндер. — Не се тревожи за това.
Понеже зет му пристигна, а и си бе отпочинал, Гюндер се чувстваше по-добре. В проясненото му съзнание бързо се появи мисълта за Пуна. И за мъртвата жена във Витемуен.
— Ходил си в Индия, разбрах? Оженил си се. Жена ти сигурно вече пристигна, а? — попита смутено Карщен.
— Слушал ли си новини? — напрегнат го изгледа Гюндер.
Зет му поклати глава.
— Във Витемуен е извършено убийство. Жена от чуждестранен произход. Не могат да я идентифицират.
Зет му остана слисан от внезапното отклонение от темата. Гюндер сякаш се срина и подпря глава на дланите си.
— Трябва да ти кажа нещо.
— Слушам те — подкани го Карщен.
Вратата се отвори и в стаята влетя тъмната сестра.
— Може да почака.
Гюндер се изправи рязко и си закопча якето.
— Прибери се и си почини — поръча му Карщен.
Гюндер спря на площадката пред къщата. Поседя зад волана, загледан през прозореца. Без да разбира собствените си мотиви, продължи към Витемуен. Искаше да мине бавно покрай мястото, за което всички говореха, да го разгледа. Знаеше много добре как да стигне дотам. От отсрещната страна на поляната път, обрасъл с храсталаци, водеше до езеро. Наричаха го Нуреван. Там Гюндер и Марие ходеха да плуват като малки. Или, по-точно, тя плуваше, а той се плацикаше на плиткото. Гюндер така и не се научи да плува. „Не съм го казвал на Пуна“, помисли си той с внезапно стеснение. Приближи мястото и започна да се оглежда наляво, за да не го пропусне. Когато излезе от завоя, забеляза два полицейски автомобила. Спря и се вторачи в тях. В подножието на гората стояха двама полицаи. Гюндер забеляза, че мястото е опасано от червени и бели ленти. В изумлението си побърза да даде назад, та колата му да остане скрита зад дърветата. Гюндер не подозираше, че униформените служители вече са забелязали червеното му волво. Седеше неподвижно и се осланяше на интуицията си. Ако случилото се на поляната има нещо общо с Пуна, щеше да го усети, нали? Бръкна: във вътрешния си джоб и извади брачното свидетелство, което носеше винаги до сърцето си. Прочете написаните изречения и имената. И така няколко пъти. Miss Poona Bai, born on the 1st of June 1962, and Mr. Gunder Jomann, born on the 10th of October 194919. Документът представляваше красив лист хартия в цвят шампанско, обточен с изящен кант. Най-отгоре стоеше емблемата на правната институция. Този документ беше живото доказателство за женитбата му. Сигурно сега никой няма да му повярва. Гюндер въздъхна дълбоко и се отпусна на седалката. Стресна го внезапен шум и той се дръпна настрани. На прозореца му чукаше полицай. Гюндер пребледня от уплаха. Сгъна брачното свидетелство.
— Полиция — извика мъжът.
„Няма нужда да се представяш“, помисли си Гюндер, обзет от внезапен прилив на раздразнение. Все пак униформата говореше достатъчно красноречиво.
— Всичко наред ли е?
Гюндер го погледна с недоумение. Не, нищо не беше наред.
Все пак съобрази, че полицаят има право да му зададе такъв въпрос. Гюндер усещаше колко изморен изглежда: изтощен и брадясал. След дългия престой на леглото в болницата дрехите му бяха измачкани. Освен това бе спрял колата отстрани на пътя и стоеше там като пълен окаяник.
— Исках само да си отдъхна малко. Живея съвсем наблизо — побърза да поясни той.
— Ще ви помоля да ми покажете шофьорската си книжка и талона на автомобила — каза полицаят.
Гюндер го погледна разколебан. Защо е нужно това? Нима полицаят го подозира, че шофира в нетрезво състояние? Вероятно Гюндер наистина имаше вид на пиян, но нямаше нищо против да го проверят с дрегер; не бе близвал алкохол, откакто ходи в Мумбай. Извади талона на колата от жабката, после и портфейла от джоба си. Полицаят не го изпускаше от очи. Неочаквано се разнесе пращеше от подвижната му радиостанция. Той се обърна и прошепна нещо, което не стигна до ушите на Гюндер. После записа някаква информация, прибра бележника си под колана и започна да оглежда шофьорската книжка на Гюндер.
19
Miss Poona Bai, born on the 1st of June 1962, and Mr. Gunder Jomann, born on the 10th of October 1949 — Госпожица Пуна Бай, родена на 1 юни 1962, и господин Гюндер Юман, роден на 10 октомври 1949. — Бел.прев.