Сайер се отби в стаята на дежурните и кимна за поздрав на Скаре и Сут. Двамата приемаха сигналите на очевидци.
— Знаем ли вече коя е?
— Не.
— Какви хора звънят? — погледна си часовника Сайер.
— Жадни за слава.
— Няма как. Появи ли се поне нещо интересно?
— Описания на забелязани наблизо автомобили. Двама души са видели червена кола, пътуваща в посока Витемуен. Друг свидетел е забелязал черно такси, което карало към града с висока скорост. По тази отсечка няма почти никакво движение освен между четири и шест. Получихме и оплаквания заради журналистите. Нещо ново при теб?
— Сега се подготвят докладите от акцията „от врата на врата“. Всички проби са изпратени за експертиза. Обещаха да направят случая свой приоритет. Четирийсет души работим по залавянето на убиеца. Няма да ни се изплъзне.
Сайер разгледа списъка с постъпилите обаждания. Номерата започваха с едни и същи четири цифри, което показваше, че повечето от обадилите се са от Елвеста или от околността. В това време телефонът отново иззвъня. Скаре натисна копчето за високоговорителя. Мъжки глас изпълни стаята.
— Добър ден, обаждам се от Елвеста. Името ми е Кале Муе. С полицията ли се свързах?
— Да.
— Става дума за убийството във Витемуен.
— Слушам ви.
— Имам един приятел. Или да го наречем познат. Той е много свестен мъж, та всъщност малко се двоумя. Боя се да не му създам проблеми.
— И все пак се свързахте с нас. Можете ли да ни помогнете с някаква информация?
Сайер веднага прецени по гласа, че Кале Муе, мъж на средна възраст, е силно притеснен.
— Вероятно да. Та значи, ситуацията е такава, този мой познат живее сам в селото. Открай време живее сам. Преди известно време отиде на екскурзия до Индия.
Думата „Индия“ разбуди Сайер.
— И?
— И се прибра.
Скаре чакаше продължението. Настъпи мълчание. Сут поклати обезсърчено глава.
— После, следобед на двайсети август, той ми се обади по телефона с молба да му помогна.
— Да му помогнете? — повтори въпросително Скаре, за да пришпори малко бавния разказвач да премине към съществената част.
— Сестра му била приета в болница след автомобилна катастрофа. С тежки травми.
Мъжът отново млъкна. Скаре забели очи с досада. Сайер му направи знак да не издава звуци.
— Наложи му се да замине веднага за болницата и да остане при сестра си. Лоша работа. Той ми се обади, защото се налагало да отиде на „Гардермуен“.
— На „Гардермуен“ ли? — полюбопитства Скаре.
— Очакваше гостенка от чужбина. Може да не ви се вярва, ама за двете седмици, които прекара в Индия, успял и да се ожени!
Скаре се подсмихна. Мъжът реагираше на необичайното събитие с глас, въодушевено изострящ се в кресчендо.
— С други думи жената, която ме молеше да посрещна на летището, беше неговата съпруга. Индийка по произход.
Сайер и Скаре се спогледаха.
— Ясно — усмихна се Скаре, заразен от ентусиазма на Кале Муе.
— Обаче аз не я намерих на летището.
Тримата мъже слушаха съсредоточено разказа му. Мъжът постепенно наближаваше развръзката на обстоятелствената си история. Полицаите инстинктивно усещаха, че е важно да проследят мисълта му, защото ще се окаже първата крачка към разплитането на случая.
— По разписание самолетът ѝ кацна в шест — продължи гласът. — Но тя така и не се появи.
— Защо вашият приятел не се свърже лично с полицията? — попита Сайер.
— Точно това ме притеснява. Обадих му се да проверя дали жена му е пристигнала. Сигурно е взела друго такси, предположих. Аз карам такси в Елвеста, вероятно сте се досетили. Единственото такси в селото — добави той. — Поинтересувах се дали жена му не е отседнала в хотел или нещо подобно, та затова да са се разминали. Той ми отговори доста уклончиво. Според мен направо не смее да допусне мисълта, че ѝ се е случило нещо лошо. Не е на себе си. Много неволи му се струпаха на главата, след като сестра му катастрофира. Затова реших да се обадя аз.