— Как се казва вашият приятел? — попита Скаре и посегна да вземе химикалка.
— Гюндер Юман. Живее на няколко километра от центъра на Елвеста, на улица „Блинд“ 2. Там има само една къща, неговата. Не зная дали си е вкъщи в момента, може да е в болницата. Но както вече споменах, доста съм притеснен. Не е изключено съпругата му да се е опитала сама да отиде в дома му, защото не го е намерила на летището, каквато е била уговорката им. А по пътя да ѝ се е случило нещо.
— Разбирам — обади се Скаре. — Знаете ли името ѝ?
— Да — сети се Кале — Имам го записано на бележка. Но сега съм с друга риза. Оставих го в джоба на предишната.
— Ще откриете ли бележката?
— Ризата май е в пералнята. По дяволите! — изруга таксиджията. — Нали няма да нахлуете в дома му? — продължи той. — Възможно е да съм се заблудил.
— В никакъв случай — успокои го Скаре.
До него Сут отново поклати обезсърчено глава.
Скаре огледа записания адрес.
— Сърдечно благодарим за помощта. Ще проверим за какво става дума.
Затвори. Тримата се спогледаха.
— На работа! — подкани ги Сайер.
Силни фарове на автомобил осветиха двора. Гюндер се сепна. Карщен? Прокара ръка по голото си теме и забърза към коридора. Отвори колебливо вратата. Видя, че колата е полицейска, и инстинктивно отстъпи назад. Сайер се качи по стълбите и му протегна ръка.
— Юман?
— Да?
Здраво ръкостискане.
— Може ли да влезем за няколко минути?
Гюндер тръгна напред и ги заведе в хола. Огледа двамата мъже. Единият: близо два метра висок, негов връстник; другият: значително по-млад, с едри руси къдрици.
— Вероятно се досещате защо идваме при вас? — подхвана Сайер.
— Ссс… сигурно заради злополуката? — заекна Гюндер.
— Която сполетя сестра ви?
— Да.
— Случилото се с нея е много печално. Как е тя в момента?
— Мъжът ѝ пристигна от Хамбург. Сега е при нея. Обеща да ми се обади, ако има промяна. Сестра ми е още в кома.
Сайер кимна.
— Идваме по друг повод.
Гюндер усети как челюстта му увисна отчаяно.
— Седнете, моля — покани ги полугласно той и разпери малко сковано ръце.
Позата му излъчваше изострена бдителност. Все едно се канеше да побегне всеки момент. Сайер и Скаре се настаниха на дивана и огледаха изрядно подредената чиста стая. Внезапно Гюндер се отправи към писалището. Сайер забеляза как мъжът се засуети с някакъв предмет на стената.
— Извинете ме — Гюндер се върна при полицаите. — Налагаше се да си запиша нещо важно. Напоследък ми се струпаха много задължения. По принцип поддържам всичко в ред, но нали знаете, понякога събитията ни връхлитат като зърна на градушка и ни изваждат напълно от… от…
Той прехапа изплашен долната си устна.
Сайер погледна Юман в очите.
— Тук сме заради съпругата ви. Тя пристигна ли благополучно?
— Съпругата ми? — едва преглътна Гюндер.
— Да, от Индия. Доколкото разбрахме, сте я очаквали на двайсети и сте изпратили ваш познат да я посрещне на „Гардермуен“. Тя пристигна ли благополучно?
Сайер вече знаеше отговора. Гюндер се двоумеше. Безграничното му отчаяние беше повече от явно.
— Кале ли ви се обади? — попита той с тънък глас.
— Да — потвърди Скаре. — С какво можем да ви помогнем?
— Да помогнете? И как точно? Напоследък всичко се обърка. От няколко дни не съм ходил на работа. Не могат да ми кажат дали Марие изобщо ще се събуди. И в какво състояние ще бъде мозъкът ѝ, ако изобщо се събуди. Само тя ми остана — додаде той.
— И жена ви. Нали сте младоженец?
Гюндер пак млъкна. Сайер избягваше да го притиска. Изчака.
— Да, така е — отрони накрая Гюндер.
— Оженили сте се по време на престоя си в Индия?
— Да.
— Как се казва съпругата ви?
— Пуна. Пуна Бай Юман.
В гласа му се прокрадна нотка на гордост.
— Имате ли някакви предположения защо не е пристигнала?
Гюндер се вторачи през прозореца за миг.
— Нищо конкретно.
— Какво предприехте, за да я откриете?
— Почти нищо. Нямам представя как да постъпя. Да изляза на улицата да я търся? Освен това имах много грижи около сестра ми.
— Съпругата ви има ли роднини?
— Само един брат, по-голям. Живее в Ню Делхи. Но не си спомням името му.