Изведнъж се почувства неловко. Как може да забрави името на шурея си?
Сайер усети как стомахът му се свива.
— Какво според вас се е случило със съпругата ви?
— Нямам представа! — извика Гюндер с неочаквана жар. — Но ясно разбирам, че според вас жена ми е жертвата във Витемуен!
Гюндер се разтрепери неистово. Скаре сведе глава. „И все пак не познаваме този мъж“, помисли си той. „Изглежда дълбоко отчаян, но нямаме представа каква е причината за отчаянието му.“
— Не, не смятаме, че е тя — отрече Сайер. — Просто искаме да я изключим. Понякога работим по този начин.
Не знаем коя е мъртвата жена и това ни притеснява. Затова искаме да ви зададем няколко съвсем прости въпроса. Най-вероятно още сега ще преценим дали са необходими допълнителни проверки.
— Добре — кимна Гюндер; помъчи се да се успокои.
— Най-напред ни интересува дали имате снимка на съпругата ви.
— Не — излъга Гюндер, а погледът му блуждаеше из стаята.
— Нямате?
— Така и не успяхме да си направим сносна сватбена снимка. Няма как да свършиш всичко за две седмици — недружелюбно отбеляза Гюндер.
— Така е, разбира се. Но аз ви питах за обикновена снимка, направена при други обстоятелства?
— Нямам такава.
Лъже. Не иска да ни я покаже.
— Поне ни опишете как изглежда. Вероятно това ще се окаже напълно достатъчно.
Гюндер затвори очи.
— Красива е — каза той и по лицето му се разля широка усмивка. — Слабичка и много елегантна, не е някоя едра тежка жена. Индийките не са никак едри. Искам да кажа, не са едри като норвежките.
— Така е — усмихна се Сайер.
Старши инспекторът се оказа подвластен на чара на този стеснителен мъж, който се изразяваше толкова простичко.
— Пуна има кафяви очи и черна коса. Стига чак до дупето ѝ. Винаги я сплита на дълга плитка.
Двамата мъже кимнаха. По лицето на Сайер се изписа притеснение.
— Как се облича съпругата ви?
— Обикновено, като норвежките. Само в специални случаи носи различни дрехи. Предпочита сандали. В Индия ходят само със сандали. Ниски, кафяви сандали. Работи в ресторант „Тандури“ и трябва да носи удобни обувки. Когато обаче иска да се натъкми, си слага други дрехи, и обувки. На сватбата ни беше облечена в сари и носеше златни сандали.
В хола на Гюндер настъпи тишина.
— От друга страна обаче, много индийки имат дълги плитки и златни сандали — добави той, защото мълчанието започна да го плаши.
— Вярно е — съгласи се Сайер. — А иначе какво интересно можете да ни разкажете за престоя си там?
Гюндер го погледна с недоумение. Все пак посрещна с облекчение предложението да говори за Пуна с човек, който иска да го изслуша.
— Как отпразнувахте сватбата? — попита Сайер.
— Съвсем скромно. Бяхме само двамата. Хапнахме в много изискан ресторант, Пуна го препоръча. Обядвахме, ядохме десерт и пихме кафе. После се разходихме в парка и си помечтахме как ще променим къщата и градината ми в Норвегия. Пуна иска да работи. Говори добре английски и е много трудолюбива. Това не може да се каже за повечето норвежки, няма какво да си кривя душата.
Гюндер се зачерви от силната емоция.
— Беше ми купила подарък: любовен сладкиш. Традицията повелявала да го изям целия. Имаше ужасен вкус, сладък и лепкав, но успях да го преглътна. Стане ли въпрос за Пуна, бих изял и индийски слон, ако тя ме помоли.
Гюндер пламна, смутен от откровението си. Сайер се натъжи.
— А вие какво ѝ подарихте? — усмихна се Скаре.
— Трябва да си призная, че се бях подготвил предварително. Мислех си, може да се запозная с някоя жена. Знаех какво да очаквам: индийките са много красиви жени. Все пак попрочетох тук-там. Носех украшение — норвежка брошка.
В малката стая всичко утихна.
— Юман, не бива да пренебрегваме нито една вероятност в това сериозно разследване. Затова ви моля да ни придружите — тихо рече Сайер.
Гюндер пребледня.
— Стана късно — промърмори той. — Не може ли да почака до утре?
Помолиха го да си вземе връхна дреха. Изчакаха го навън и съобщиха в участъка, че ще доведат Гюндер Юман, за да разгледа бижутата на жертвата: обиците, пръстените и брошката. Скаре и Сайер забелязаха как някаква кола мина бавно покрай къщата на Гюндер, спря до пощенската кутия и шофьорът прочете табелата с името на живущия.
— Журналисти — отбеляза Сайер и присви очи. — Нищо не им убягва.
— Спят в колите — мрачно подметна Скаре и се обърна към Сайер: — Изглеждаше ми много горд със съпругата си.
Сайер кимна.
— Защо не е сигнализирал в полицията?