— Защото отказва да го повярва.
Гюндер излезе. Беше си облякъл кафяво туидено сако. Суетеше се с копчетата. Приличаше на голямо дете, което не иска да тръгва. Полицаите го поканиха само да погледне няколко украшения; нямаше как да им откаже. Обаче се ядоса. Чувстваше се изморен, затрупан с много грижи. Но фактът, че не можеха да установят самоличността на тази жена, наистина беше много смущаващ.
През трийсетте минути, докато пътуваха от Елвеста до Съдебната палата, почти не разговаряха. Стигнаха. Сайер му отвори вратата. Гюндер се замисли. През живота си само веднъж досега бе разговарял с полицай: с онзи сърдитко на Витемуен. Тези двамата обаче му се сториха симпатични. Младият се държеше открито и мило, а по-възрастният — учтиво и коректно. Гюндер не бе стъпвал в Съдебната палата. Качиха се с асансьора. Гюндер мислеше за Карщен: дано поспи в болницата. „Трябва да отида на работа“, реши Гюндер. „Тази бъркотия не може да продължава повече.“
Влязоха в кабинета на Сайер. Старши инспекторът запали осветлението и вдигна слушалката. Набра някакъв номер.
— Пристигнахме. Ела.
Посочи на Гюндер стол, на който да седне. Гюндер долови сериозната атмосфера в стаята. Погледна към вратата в очакване на украшенията. Забрави да диша. Недоумяваше защо е цялото това напрежение. Та той щеше просто да разгледа няколко бижута и да потвърди, че не ги е виждал преди. Никога преди. Скаре предложи да вземе сакото му, но Гюндер държеше да не го съблича. В кабинета влезе полицайка. Гюндер забеляза колко широки изглеждат раменете ѝ, най-вече заради тирантите над униформената риза. Беше обута в дебели черни обувки с връзки. Носеше кафяв хартиен пакет и тесен жълт плик. „Кафявият пакет може да побере цял хляб“, съобрази Гюндер. Какви бяха тези странни пакети и пликове? Полицайката остави предметите върху бюрото на Сайер и излезе. Какво ли имаше в тесния плик? А в кафявия пакет? За какъв ли го смятаха? Каква беше истинската причина да го доведат в участъка? Зави му се свят. В стаята беше запалена само лампата върху бюрото и осветяваше ярко подложката за писане, която представляваше географска карта на света. Сайер понечи да я избута настрани, но понеже беше залепнала за бюрото, се наложи да я дръпне силно и тя се отлепи с противно жвакане. После взе плика, затворен с кламер. Сърцето на Гюндер се разблъска. Изчезнаха всички звуци в стаята и той чуваше само сърцето си. Сайер обърна плика и бижутата се изсипаха върху бюрото със слабо звънтене. Заблестяха на светлината от лампата. Обица с топче. На Гюндер тя му се стори подобна на обиците, които Пуна си бе сложила по време на една разходка из града. Два малки пръстена, напълно непознати, и червена шнола за коса. Постепенно пред погледа му се откри и нещо друго, голямо, отчасти покрито от пръстените, и блесна в цялата си прелест: разкошна брошка. Гюндер изхълца. Сайер вдигна глава и го погледна.
— Позната ли ви е тази брошка?
Гюндер затвори очи, но брошката продължаваше да стои пред него. Виждаше я в подробности, защото я бе разглеждал толкова много пъти. Напомни си, че тази брошка не е единствена по рода си, произведени са цял куп такива брошки, приличащи си като две капки вода. Защо тази брошка да е на Пуна?
— Няма как да ви дам категоричен отговор — промълви задавено Гюндер. — Такива бижута си приличат.
— Разбирам — кимна Сайер. — Но можете ли категорично да отречете, че не тази брошката сте дали на съпругата си?
— Не — Гюндер си прочисти гърлото в шепа. — Напомня на нейната брошка. Не мога да преценя — додаде той.
Скаре кимна безмълвно и хвърли поглед към шефа си.
— Жената, за която става дума, най-вероятно е от индийски произход — обясни Сайер.
— Ясно, според вас жената е Пуна — каза Гюндер по-силно. — Щом няма друг начин, ще се наложи да я видя. Да видя жертвата. За да приключим с този въпрос веднъж завинаги.
Гласът му, разтреперан от учестеното дишане, звучеше отсечено, на пресекулки.
— За съжаление не е възможно.
— Ѝ защо? — слиса се Гюндер.
— Няма как да я идентифицирате.
— Не ви разбирам — неспокойно отвърна Гюндер. — Ако починалата е съпругата ми, ще я позная веднага. Ако не е, ще ви кажа.
— Невъзможно е — настоя Сайер и погледна Скаре, все едно го молеше за помощ.
— Поради нанесените ѝ травми трупът е обезобразен до неузнаваемост — предпазливо обясни Скаре.
— До неузнаваемост?
Гюндер заби очи в скута си. Вече разбра какво имат предвид.
— Добре, но в такъв случай как ще разберем дали това е тя?
Очите му се разшириха от ужас.
— Брошката — повтори Сайер. — Тази ли брошка подарихте на съпругата си?