— Крик например — отвърна Сайер. — Кръстачка за гуми, ръчни инструменти. Такива неща. Според Снурасон ударите са нанесени с тежък предмет. Трябва отново да претърсим района. От отсрещната страна има езеро. Нуреван. Възможно е да е хвърлил оръжието там. И куфара. Налага се да открием брат ѝ.
— Брат ѝ? — недоразбра Сут.
— Единственият ѝ роднина. Шуреят на Юман. Трябва да го доведем възможно най-бързо.
— На работа! — въодушеви се Скаре.
Линда изпитваше неописуемо силна потребност да ѝ обръщат внимание; да бъде сред хора, да я забелязват за нея беше жизнено необходимо. Когато останеше сама, се чувстваше в сянка. Днес обаче щеше да попадне в светлината на прожекторите. Към дома ѝ пътуваше полицай! Линда се суетеше в търсене на четката за коса. Изкъпа се с парфюма на майка си, марка „Лагерфелд“. Отново се втурна да погледне улицата. Не се виждаха коли. Отвори прозореца, за да чуе веднага, когато полицаят пристигне, и се зае да разтребва ниската масичка. Върху нея лежеше разтворено момичешкото списание „Girls“. Виждаше се снимката на Ди Каприо. Линда прибра списанието в коша за вестници. Събу си пантофите и заснова боса из къщата, докато обмисляше какво ще каже на полицая. Беше много важно да не се ентусиазира прекалено и да разкаже точно какво е видяла, а не какво ѝ се е сторило, че вижда. Линда обаче не си спомняше подробности и това я ядосваше. Отново си припомни пътуването с велосипеда ѝ формулира наум няколко изречения. Подготви краткия си разказ преди идването му. Защото щеше да дойде полицай, разбира се, а не полицайка. Дори за миг не допускаше да се появи жена, макар да знаеше, че в полицията работят и жени. Най-сетне чу ръмжене на двигател и хрущене на чакъл изпод гумите на автомобил. Сърцето ѝ подскочи от вълнение. Чу звънеца на вратата, но се позабави, защото не искаше да се втурне като някое хлапе. После пък ѝ хрумна, че се е изтупала прекалено, и изтича в банята да си придаде по-небрежен вид. Когато най-сетне вратата се отвори, пред Скаре се появи задъхана девойка със зачервени бузи и облак от бухнала коса. Миришеше натрапчиво на парфюм.
— Линда Карлинг? — усмихна се Скаре.
В същия миг нещо се случи в главата на Линда. Тя се втренчи като омагьосана в младия полицай. Външната лампа освети русите къдрици на Скаре. Черното му кожено яке проблесна. Сините му очи я пронизаха като светкавица. Зави ѝ се свят. Изведнъж се почувства важна: Изгуби ума и дума, но се изпъна на прага като обтегната тетива.
Скаре я огледа с любопитство. Струваше му се напълно възможно това момиче да е минало покрай Витемуен в часа, когато е било извършено престъплението. Дали да вярва на показанията ѝ? Скаре знаеше, че жените са по-благонадеждни свидетели от мъжете. Линда беше млада, вероятно имаше отлично зрение. Освен това в девет часа навън още беше светло. Линда бе минала оттам на велосипед, а не с автомобил. С кола човек би преминал за четири-пет секунди. Скаре беше убеден, че с онова, което Линда ще му разкаже сега, най-вероятно се изчерпваха всичките ѝ спомени за онази вечер. Ако се сетеше по-късно за нещо ново, Скаре положително щеше да се усъмни в достоверността на думите ѝ. В човека е заложен стремежът да допълва картината, за да създаде цялост. Вътрешна хармония. Това, което сега изглеждаше като трохи от някаква случка, после можеше да се окаже много повече. Скаре забеляза с какво усърдие се старае Линда да му бъде от полза с показанията си. Той познаваше добре психологическите зависимости при изказванията на свидетелите; знаеше кое повлиява човешкото възприемане на видяното. „Относителността на впечатленията.“ Възраст, пол, култура и настроение. Начинът, по който се задава въпросът. Освен това Линда му се струваше разконцентрирана, разсеяна и неспокойна. Тялото ѝ се намираше в непрекъснато движение, тя жестикулираше ожесточено и мяташе глава напред-назад. Тежкият ѝ парфюм лъхаше на вълни към Скаре.
— Сама ли си вкъщи?
— Да, мама шофира на дълги разстояния. Почти не се прибира.
— На дълги разстояния? Браво на нея. Мислила ли си и ти да започнеш такава кариера?
— Това кариера ли го наричаш? — засмя се тя. — За нищо на света.
Тя поклати отрицателно глава. Скаре се сети за захарен памук, като гледаше светлорусата ѝ коса. Настаниха се в хола.
— И така, къде беше във въпросната вечер?
— При моя приятелка. Карен Кранц. Живее близо до Ранскуг.
— Близки приятелки ли сте?
— Познаваме се от десет години.
— В един и същи клас ли учите?