— Станали сте баща, доколкото разбирам?
— Преди три месеца. Момченце.
Гласът му не звучеше никак щастливо.
— Вземете го със себе си — предложи Сайер. — Не е чак толкова сложно.
— Да го взема в участъка?
— Сигурно имате чувал за бебета.
Сайер затвори и погледна Скаре.
— Аз ще се заема с Андерш Колдинг. Ти отиди в бистрото на Айнар.
Гюндер се завлече към телефона. Набра номера на службата си. Попадна на Бьорнсон.
— Ами виж сега — запъна се Гюндер. — Имам нужда от малко почивка. Не съм във форма. А сестра ми е още в кома. Ще си взема болничен лист.
— Да не си лепнал някой вирус в Индия? — стъписа се Бьорнсон.
— Възможно е, беше страшна жега.
Бьорнсон му пожела скорошно оздравяване и съзря възможност да му отмъкне неколцина клиенти. Гюндер се обади в болницата. Вдигна русата сестра, онази, приветливата.
— За жалост няма промяна — съобщи му тя. — Мъжът ѝ си тръгна преди малко. Имал работа.
— Тогава идвам веднага.
— Само ако сте си отпочинали. Ще ви се обадим, ако има нещо.
— Зная — въздъхна той. — Но въпреки това искам да дойда.
Гюндер се нуждаеше от сестра си. Искаше да бъде близо до нея, макар че Марие не можеше да му помогне. Само тя му остана. През всичките тези години така и не успяха да се сближат с Карщен. Зет му не знаеше за сватбата с Пуна и за всичко останало. Само го погледна удивен и не посмя да го разпитва. Всъщност Гюндер също не изпитваше желание да му разправя за нещастието; нямаше нищо приятно в това. Какво да му каже? Най-добре да го запази в тайна, докато случаят се изясни. Защото още нищо не беше сигурно. Гюндер непрекъснато се боеше, че Кале Муе ще му се обади пак. Вероятно го мъчеше гузна съвест, задето бе позвънил в полицията. Гюндер едва превъзмогна умората и се завлече към банята. Нямаше сили да си вземе душ. Избръсна се и си изми зъбите. От доста време не беше слагал нищо в устата си. В главата му шумеше. Изкара колата от гаража и пое към града.
Марие лежеше, както я бе оставил. Все едно времето беше спряло. Гюндер хвана ръката ѝ над чаршафа. Неочаквано се успокои, защото усещаше дланта ѝ в своята. Посъветваха го да ѝ говори, но той нямаше какво да ѝ каже. Ако Пуна бе пристигнала в къщата му и шеташе в кухнята или из градината, Гюндер щеше да говори за нея. Сега Пуна подрязва розите. В момента са най-красиви. Или: днес Пуна ще ми приготви пиле. Червено пиле. Но Гюндер нямаше какво да сподели с Марие. Затова седеше мълчаливо до леглото ѝ. От време на време в стаята влизаше медицинска сестра да провери състоянието на болната. За Гюндер тази сестра беше непозната: дребна, пълна, със сплетена коса.
— Не губете надежда — насърчи го тя. — Понякога отнема повече време.
Не бяха изнесли леглото за придружителя. Сигурно! Карщен бе спал там през нощта. Гюндер усещаше, че нещата са се променили и той също ще си легне, когато се измори. След няколко часа се сети, че му трябва болничен лист. Понеже не ходеше на лекар, се замисли на кош да позвъни. Не на лекаря в Елвеста, а на лекар от града. Изведнъж съобрази, че се намира в болница. Бяха го предупредили да поиска съдействие от тях, ако се появи проблем. Гюндер се подвоуми и спря пред стаята на дежурните сестри. Русата веднага се изправи.
— Исках само да попитам нещо — тихо подхвана той, за да не го чуят останалите. — Трябва ми болничен. Имам нужда от няколко дни почивка, за да превъзмогна случилото се. Може ли да ми го дадете оттук, или да отида другаде?
— Ще поговоря с лекаря. Върнете се при сестра си, а той ще дойде след малко.
Гюндер ѝ благодари и послуша съвета ѝ. Респираторът продължаваше да работи и Гюндер почувства облекчение от факта, че Марие си почива, докато апаратът поддържа живота ѝ. Машините не се изморяват. Те просто си вършат работата с неуморимост, чужда на човека. Малко по-късно лекарят дойде и попълни необходимите документи. Донесе найлонов плик с вещите на Марие, намерени в колата ѝ: чанта и букет красиво аранжирани изкуствени червени рози с картичка: „Мила Пуна, добре дошла в Елвеста.“
Ако Пуна наистина е влязла в бистрото на Айнар, все някой трябва да я е забелязал. И впоследствие да е разбрал коя е. Най-малкото съдържателят я е видял, но не се е обадил. Защо? Скаре забеляза два автомобила, паркирани пред бистрото: зелено комби и червена тойота. Виненочервена, машинално прецени Скаре, а не червена като пожарна кола. Отвори вратата на бистрото и забеляза джубокса. Спря да му се порадва. Стана му любопитно каква музика има. За своя изненада видя, че всички парчета са стари. Двойно по-възрастни от него. Скаре се отправи към тезгяха. Две жени пиеха кафе до прозореца. Зад бара червенокос непохватен мъж четеше вестник на коленете си.