— Пак ли ходите от врата на врата? — бързо попита Айнар.
— Нещо такова — усмихна се Скаре.
Тъй като винаги се усмихваше, младият полицай не изглеждаше ни най-малко мнителен и го преценяваха като напълно безобиден.
— Къде бихме могли да поговорим на спокойствие?
— Толкова ли е сериозно?
Айнар Сюнде отвори една вратичка и пусна Скаре зад бара. После се оттеглиха в офиса на съдържателя. Вътре цареше бъркотия и нямаше къде да стъпиш, но Айнар издърпа един стол за посетителя си, а самият той седна върху каса с бира.
— Днес разговарях с централата на такситата — подхвана Скаре. — Резултатът ме доведе тук.
Айнар веднага застана нащрек.
— На двайсети август един от шофьорите довел тук жена от „Гардермуен“. Тя слязла пред бистрото ви. Последно видял как жената мъкне куфара си нагоре по стълбите.
Айнар слушаше мълчаливо.
— Жената е била от индийски произход. Облечена в тъмносиня рокля с панталон в подобен цвят. С дълга плитка.
Айнар кимна. Имаше вид на човек, чиято глава ще се пръсне от напрежение.
— Затова ви питам: вярно ли е, че тази жена е дошла надвечер в заведението ви на двайсети? — продължи Скаре.
— Да, вярно е — неохотно призна Айнар. — Спомням си я.
— В такъв случай ви моля да ми разкажете подробности — усмихна се Скаре.
— Няма почти нищо за разказване. Тя пусна куфара до джубокса и си поръча чаша чай. Настани се в онзи ъгъл. Разполагам само с „Липтън“, но тя нямаше претенции.
— Разговаряхте ли?
— Не — категорично отрече Айнар.
— Видяхте ли куфара ѝ?
— Куфара? Да, да, беше кафяв на цвят. Тя го остави до джубокса. После дойде на барплота и поиска чай. Стори ми се доста напрегната. Все едно чакаше някого.
Скаре се помъчи да си създаде представа за съдържателя, да отгатне що за човек е. Затворен. Неемоционален. Нащрек.
— Колко остана тук?
— Около четвърт час.
— Аха. А после?
— Вратата се затръшна и тя си тръгна.
Умълчаха се, докато размишляваха.
— С норвежки крони ли плати за чая?
— Да. А сега, след всичко случило се, какво мислите за тази жена?
— Ами вероятно е била тя — вдигна примирено рамене Айнар. — Онази, която намериха във Витемуен.
— Точно така. Съвсем близко до ума е. Не ви ли хрумна да се свържете с нас?
— Не знаех, че е същата жена. Тук идват много хора.
— Но не и много индийки, нали?
— Тук живеят доста емигранти или бежанци, или не зная как се наричат. Трудно ми е да ги различавам. Но съм съгласен, че трябваше да се сетя за тази възможност. Вече няма какво да се направи, освен да съжалявам — сърдито заключи той. — Е, вие и сами стигнахте до правилния извод.
— По принцип винаги става така — Скаре прикова очи в Айнар. — Накъде тръгна жената?
— Нямам представа. Не погледнах през прозореца, а и това изобщо не ме интересува.
— Имаше ли други посетители освен нея по това време?
— Не. Беше прекалено късно за кафеджиите и твърде рано за бираджиите.
— Тя говореше ли английски?
— Да.
— Но не ви попита нищо? Абсолютно нищо?
— Не.
— Не ви ли помоли да ѝ услужите с телефон например?
— Не.
— Какво ви мина през ума за тази жена? Къде помислихте, че отива? Сама, чужденка, с голям куфар, тръгнала из селото вечерно време?
— Нищо не съм си мислил. Хората не ме интересуват. Обслужвам ги, това е всичко.
— Беше ли красива? — попита Скаре и се вторачи в Айнар.
Съдържателят се обърка:
— Що за въпрос е това?
— Любопитно ми е — обясни полицаят. — Не съм я виждал.
— Не сте ли?
— Видях я, но беше вече късно.
Айнар премига.
— Дали била красива… — той заби поглед в ръцете си. — Не мога да определя. Да, в нея имаше нещо привлекателно. Беше много екзотична, слабичка и симпатична. А и тези жени се обличат женствено, нали ме разбирате. Не с дънки или анцуг, както правят нашите. Имаше доста изпъкнали зъби.
— А иначе? Как ви се стори? Самоуверена? Плаха?
— Нали ви казах. Изглеждаше напрегната. Изгубена — добави той.
— А в колко часа напусна заведението?
— Никъде към осем и половина — сбърчи чело съдържателят.
— Благодаря ви.
Скаре стана и излезе от офиса. Отвори вратичката и се озова отново в бистрото. За миг се спря да огледа обстановката. Айнар го последва. Взе един парцал и започна да бърше масите.
— Когато стоите зад тезгяха, не виждате масата до джубокса — установи Скаре.