— Така е. Нали и аз ви казах същото. Не я видях да си тръгва. Само чух как вратата се затвори.
— Ами куфарът? Споменахте, че бил кафяв. Как сте успели да го видите?
Айнар прехапа устни.
— Сигурно съм отишъл да почистя нещо близо до масата ѝ. Вече не си спомням.
— Добре. Благодаря ви.
— Ама разбира се, няма за какво.
Скаре направи четири крачки и пак спря.
— Само още нещо съвсем дребно — той вдигна показалец до устните си. — Бъдете откровен. В пресата и по телевизията се излъчиха безброй призиви да се обадят всички, които разполагат с някаква информация по случая е убийството на чужденката в Елвеста. Защо, за бога, не се свързахте с полицията?
Айнар пусна парцала. По лицето му се изписа лек страх.
— Не зная.
Очите му блуждаеха.
First we take Manhattan, помисли си Скаре. Then we take Berlin.20
Във вестниците наричаха Линда важен свидетел. Не споменаваха името ѝ, разбира се. И все пак. Тя обикаляше с велосипеда, за да се покаже навсякъде. Никой не знаеше, че тя е свидетелят. Само Карен. И майката на Линда. А тя не спираше да ѝ опява.
— Но, боже мой, какво точно видя?
— Почти нищо — отвърна Линда. — Но може да си припомня повече с времето.
Обади се на Якоб да го осведоми за последните подробности: русата коса, лепенката на прозореца на колата. Изведнъж се почувства важна и ценена. Пое към центъра. Мина покрай бакалията на Гюнвал. Отвън стоеше паркиран стар мотопед. Вярно, Линда никога не пазаруваше от Гюнвал, но защо да не се отбие и да му намекна кой е тайнственият свидетел? Мълвата, че не друг, а Лина да Карлинг е минала на велосипед покрай местопрестъплението, щеше да се разнесе от уста на уста с бързината на пеперуда. Хората щяха да я гледат, да идват при нея, да я разпитват.
Линда е видяла убиеца.
В бакалията се носеше особена миризма: на хляб, кафе и сладък шоколад. Линда кимна за поздрав на Гюнвал и се приближи до витрината със сладоледите. Не бързаше. Гюнвал живееше точно до поляната. Ако във въпросния ден бе застанал на прозореца, щеше да види същото като Линда, само че по-отблизо. Стига да имаше добро зрение. Не, Гюнвал носеше очила с дебели стъкла. В бакалията нямаше от новите сладоледи. Линда си избра един, скъса опаковката и захапа сладоледа между острите си предни зъби. После бръкна за пари в джоба си.
— Госпожица Карлинг е тръгнала на разходка? Всеки път, когато те видя, си пораснала с половин метър. Но винаги те познавам, защото имаш походката на майка си — каза ѝ Гюнвал.
Линда не понасяше подобни реплики, но се насили да се усмихне. Остави парите върху тезгяха. До касата лежеше разтвореният вестник на Гюнвал. Той тъкмо бе преполовил статията за убийството във Витемуен. Безпрецедентна жестокост.
— Направо не ми го побира умът — посочи Гюнвал към постника. — Тук, в Елвеста. Подобен ужас. Не съм допускал, че е възможно.
Линда долепи устни до шоколадовата глазура и тя започна да се топи.
— Само си представи що за човек е той! Чете за себе си във вестника! — продължи Гюнвал.
Предните зъби на Линда пробиха мекия шоколад.
— Днес са му поднесли изненада — отбеляза тя.
— Ами?
Търговецът свали очилата върху носа си.
— Днес ще прочете, че са го видели. По време на престъплението.
Гюнвал разшири очи.
— Какво говориш? Тук не пише такова нещо.
Той пак надникна в текста.
— Напротив. Ето там, долу.
Тя се наведе над касата и му показа. „Важен свидетел се е свързал с полицията. Въпросният свидетел е минал покрай местопрестъплението на велосипед в интересен за разследването момент и е забелязал мъж и жена на поляната, където по-късно бе открит трупът на жертвата. Освен това е съобщил за червен автомобил, паркиран отстрани на пътя.“
— Боже мой! — възкликна Гюнвал. — Дали е оттук този свидетел?
— Естествено, че е от тук — кимна Линда.
— Но в такъв случай ще разпространят описание на външния вид на убиеца и така нататък. И ще го намерят. Точно това казвам и аз, такива престъпници рядко се измъкват безнаказано.
Той продължи да чете. Линда ближеше сладоледа си.
— Със сигурност е видяла нещо — отбеляза тя. — Полицията, естествено, няма да издаде всичко. Вероятно е видяла много повече, отколкото пишат по вестниците. Редно е да охраняват такива важни свидетели.
Линда си представи как Якоб стои в стаята ѝ със задачата да пази живота ѝ. По гърба ѝ пробягаха сладостни тръпки. Гюнвал вдигна очи към нея:
— Тя? Свидетелят жена ли е?
— Не го ли пише? — попита Линда с цялата невинност, на която бе способна.
20
First we take Manhattan. Then we take Berlin, (англ.) — „Първо ще превземем Манхатън. После и Берлин.“ — цитат от популярна песен на американската група „Ар И Ем“. — Бел.прев.