— Не, никой не ѝ е вързал тенекия. Мъжът, с когото са имали уговорка да я посрещне на летището, е бил внезапно възпрепятстван и не е успял да отиде. Тя така и не е разбрала за затруднението му. Ако знаеше, щеше да му прости.
В погледа на Колдинг се появи любопитство.
— Докато пътувахте от Елвеста до къщата на „Блинд“, забелязахте ли минувачи или паркирани автомобили?
Колдинг отговори отрицателно. Нямало почти никакво улично движение. На следващия въпрос на Сайер разказа, че кара такси от две години, женен е и има бебе на три месеца, което реве непрекъснато. После изясниха приблизителните часове на събитията.
— Споменахте, че сте заредили в бензиностанцията — сети се Сайер. — Кой ви обслужи?
— Младо момиче. Русо.
— Купихте ли нещо друго?
— Нещо друго? — учуди се Колдинг. — За хранителни стоки ли питате?
— Друго освен бензин.
— Всъщност да. Купих си акумулатор.
Сайер се замисли.
— Купили сте си акумулатор от бензиностанцията в Елвеста?
— Да. Предлагат много изгодни цени. В града са доста по-скъпи.
— А къде е сега този акумулатор?
— В колата, разбира се. В личния ми автомобил.
Сайер си представи акумулатор за кола и масата му.
Акумулатор с изчистени твърди повърхности. Ако удариш с него човешка глава, ще ѝ нанесеш сериозна травма. Тази мисъл го подтикна да огледа внимателно лицето на Колдинг. Пуна се е возила в колата му.
— Какво друго правихте в бензиностанцията?
— Нищо особено. Изпих една кока-кола, разгледах щанда с аудиодискове, разлистих един ежедневник.
— Значи сте постояли вътре?
— Само няколко минути.
— И не видяхте индийката да напуска бистрото?
— Не, не.
— А после накъде потеглихте?
— Към града. Няма как да си намериш клиент в Елвеста. Примиряваш се и правиш празен курс.
— Каква марка е таксито ви?
— Черен мерцедес.
— Колко души живеят в Ню Делхи?
Намираха се в столовата. Сайер само чоплеше храната с вилица.
— Вероятно няколко милиона — предположи Скаре. — А ние не знаем дори малкото му име.
На Сайер никак не му се нравеше мисълта, че още не са се свързали с брата на Пуна Бай. Махна украсата на сандвича си. Започнаха да се хранят мълчаливо.
— Времето тече — наруши тишината Сайер.
— Да, има този навик — пошегува се Скаре.
— Виновникът ще се възползва от възможността да укрепи защитата си и да скрие следите.
— Например да се отърве от куфара — отбеляза между две хапки Скаре.
— От дрехите, които е носел в онази нощ; от обувките. Ако жертвата е успяла да го удари, раните ще зараснат. Разкажи ми що за човек е Айнар Сюнде.
— Сърдит — Скаре се замисли. — Негативен. Няма никакво желание да бъде център на вниманието.
— Или просто се страхува — вметна Сайер.
— Възможно е. Но той е бил сам в бистрото по време на убийството. Не ми се вярва да е излязъл от заведението, да е пребил Пуна до смърт и после да се е върнал да пече кюфтета.
— Имаме само неговото твърдение, че е бил сам.
Сайер си избърса устата със салфетка.
— В това разследване ще се сблъскаме с хора, които се боят до смърт да говорят, защото всяка тяхна дума ще бъде използвана впоследствие срещу тях. Пак обаче си мисля за онова момиче, Линда. Тя е минала на колело покрай тях и е видяла само бяла риза.
— Случва се.
— Положително има начин да я накараме да си спомни повече подробности.
— Как ще си спомниш нещо, което не си видял? — възрази Скаре. — Дори зрението ѝ да е възприело множество детайли, ако мозъкът ѝ не ги е разтълкувал, тя няма да е в състояние да ги възпроизведе.
— Боже, колко си начетен!
— Елементарни закони от психологията за вземане на свидетелски показания.
— Виж ти! По мое време не сме изучавали такава дисциплина.
— Нямахте ли психология?
— Една двучасова лекция. Това беше всичко.
— За цялото следване?