— Наложи ми се сам да откривам топлата вода.
Скаре погледна шефа си с невярващи очи.
— Неприятно ми е да го кажа, но имам съмнения доколко да ѝ вярваме — продължи той. — Струва ми се неуравновесена.
— Щом психолозите са способни да накарат хората да си припомнят минали животи от времето на каменната ера, ще накарат и Линда да си спомни двама души отпреди четири дни.
— Започваш да говориш като хлапак — сухо отбеляза Скаре.
— Зная.
Сайер се приготви да тръгва:
— Имам един свободен час. Ще се поразходя до Витемуен. Ще взема Колберг, има нужда да подиша чист въздух.
Отнесоха таблите. Сайер излезе на паркинга. Приближи се към колата и тя се разтресе силно. Отвътре скочи тежкият леонбергер. „Преди скачаше по-пъргаво“, отбеляза наум Сайер. Е, Колберг отдавна не беше в първа младост.
Сайер изтупа полепналите по панталона му медночервени косми. Остави кучето да се облекчи в храстите и потегли за Елвеста. Във Витемуен паркира на мястото, където Линда бе видяла червената кола. Беше отбелязано с два оранжеви конуса. Сайер пусна кучето навън и се насочи към завоя, откъдето се бе появила Линда вечерта на двайсети. Обърна се и огледа колата си от разстояние. Слънцето я огряваше и ѝ придаваше сребрист цвят, макар че всъщност беше синя. Сайер тръгна с бързи крачки по шосето с кучето. След няколко метра обърна глава и огледа поляната, където бяха открили трупа на жената. Заради разстоянието и избуялата трева човек, застанал насред поляната, би се виждал само от кръста нагоре. Сайер пак се взря към колата си. Какво забелязваше всъщност оттук? Голяма, широка, лъскава кола. В бързината човек би я взел за сребриста или сива. Следователно автомобил, сметнат за червен, можеше да се окаже кафяв. Или оранжев. Сайер се потисна. Застана отстрани на пътя, провери дали тревата е суха и седна. Кучето се настани до него. Гледаше го с очакване. Започна да души джобовете му. Сайер извади кучешка бисквита и го накара да му подаде лапа. Голяма, тежка лапа. Колберг веднага я схруска.
— Какъв си лакомник — тихо го упрекна Сайер.
Кучето излая.
— Не, нямам повече бисквити. Виждаш ми се малко болнав — замислено установи той. Повдигна главата на Колберг и се вгледа в черните му очи. — И мен случилото се ме натъжи.
Сайер отново се загледа в поляната; в черната стена от борове, които скриваха част от къщата на Гюнвал. Проблесна прозорец. Как се е осмелил? Нищо не е било планирано, съобрази Сайер. Убиецът се е натъкнал на жената съвсем неочаквано. Тя е пътувала на автостоп или е вървяла покрай шосето и той я е подминал с колата си. Гледката на екзотичната чужденка е запалила страстите му. Престанал е да разсъждава трезво, не се е замислил дори, че все още не се е смрачило и някой минувач би могъл да го види. Като например Линда. Как този мъж е натрупал такава агресия срещу непозната жена? Това би намерило все пак своето обяснение, ако убиецът е видял в нея посестрима на някоя конкретна жена или представителка на целия женски пол. Изоставен мъж, който не е постигнал желанието си; голямо, пренебрегнато дете. Физически силен мъж или просто мъж с тежко оръжие. Сайер недоумяваше. Какво оръжие е носил убиецът в червената си кола? Сайер усещаше инстинктивно, че разковничето се крие именно там. Оръжието щеше да им подскаже що за човек е убиецът. Дали наистина Линда е видяла извършителя и жертвата? Най-вероятно да, все пак часът съвпадаше. Самолетът от Индия се е приземил в 18:00. Пуна Бай се е качила в таксито на Колдинг в 18:40. Пристигнали са пред къщата на Юман в 20:00, а в бистрото на Айнар — в 20:15. По думите на Сюнде индийката излязла от заведението му в 20:30. Сама. По пътя е срещнала някого. Нима е поела покрай шосето пеш с тежкия си куфар? Андерш Колдинг каза, че едва го замъкнала в бистрото. Сигурно покрай Пуна е минал автомобил, предположи Сайер. Представи си червената кола и шофьора в нея, който съзира смуглата непозната. Отчаяна и изкусителна. Накъде ли е вървяла тя? Сигурно към дома на Гюндер, защото той живее в същата посока. Дали е възнамерявала да го изчака на стълбите?
Ако никой не бе попречил на Пуна да си продължи пътя, тя би срещнала Юман. Той се е прибрал в девет и половина. Но тя така и не е стигнала до къщата му. След дългото пътуване от Индия Пуна умира на километър от дома на съпруга си. Сайер си представи как извършителят спира и я заговаря. Вероятно е посочил куфара и я е попитал закъде е тръгнала.
Мога да те закарам. И аз отивам в същата посока. Той взема куфара и го слага в багажника. Отваря ѝ вратата. Тя се е почувствала в безопасност; нали се намира в родината на Гюндер, в малката спокойна Норвегия. Шофьорът потегля. Пита какво ще прави при Гюндер. Вероятно тя му е обяснила, че са женени. Сайер се мъчеше да задържи тази картина във въображението си, но тя непрекъснато му се изплъзваше, защото не знаеше кое е отключило гневът и потребността от посегателство. Червената кола, доскоро така ясна в съзнанието му, също се отдалечи и изчезна зад завоя. Колберг го побутна с муцуна.