— В такива населени места — промърмори Сайер и огледа отново гората, поляната и къщата на Гюнвал, — в такива населени места хората се защитават един друг. Винаги е било така. Ако видят нещо, което не разбират, не се престрашават да го разкажат. Казват си: а, не, объркал съм се, та с него сме израснали заедно, колеги сме, че ми се пада и братовчед. Или съсед. Или брат. Или съученик. Затова ще си трая, не може да е истина. Такива сме ние, хората. И това не е лошо, нали, Колберг? — погледна той кучето. — Тук не става дума за злонамереност. Добрите намерения отказват хората да разкажат какво знаят.
Сайер поседя, загледан в поляната. Ослушваше се. Линда не е чула нищо. Пейджърът му изписка. Позна номера на Снурасон. Извади мобилния си телефон и му позвъни.
— Открих нещо — съобщи патологът. — Може да се окаже важно.
— Слушам те.
— Миниатюрни частици от бял прах.
— Продължавай.
— Върху чантата и косата ѝ. Съвсем дребни, но успяхме да ги изолираме и ги изпратихме за анализ в лабораторията.
Сайер му благодари. Колберг се изправи. Бял прах. Следа. Наркотици? Хвърли за последно поглед към гората. Дали жената не е тичала по поляната, защото е видяла къщата на Гюнвал и се е надявала да намери там спасен ние? Нямаше къде другаде да избяга. Защо не се е разкрещяла за помощ? Гюнвал чул само слаби викове. Вероятно просто слухът му е отслабнал от възрастта. Защо убиецът е спрял колата си точно тук, където всичко се вижда? Дали жената не е отворила вратата по време на движение в опит да се измъкне? Според Линда вратата до мястото до шофьора била отворена. Или индийката е забелязала езерото Нуреван и е понечила да побегне натам? Сайер пусна кучето в колата и седна зад волана. Затвори очи. Често процедираше така. Реалният свят изчезваше и на негово място се появяваха други картини. Пробягваха пред очите му, светли и ярки. Ако се обърнем към статистиката, мъж на възраст между двайсет и петдесет години. Най-вероятно на постоянна работа, но без висше образование. Мъж, който не умее да говори за себе си и за чувствата си. Сигурно има приятели, но не се сближава с никого. Проблемни отношения с жените. Наранена душа.
Сайер обърна и пое бавно към едрото. След около петстотин метра стигна до тесен залив с каменист бряг. Нямаше нито къщи, нито вили. Слезе до водата. Постоя, загледан в отсрещния бряг. И там не се виждаше жива душа. Потопи ръката си, водата беше много студена. Намокри си челото. Отдясно зеленееше гъста, непроходима гора. В далечината, вляво, се простираше тесен нос. Тръгна по него. Намери следи от пален огън, разрови пепелта с крак. Водата беше черна, вероятно дълбока. Убиецът е можел да се отърве от трупа. Мнозина постъпват така: хвърлят телата във воден басейн или ги заравят. А убиецът на индийката не бе направил никакви опити да прикрие престъплението, нито да заблуди полицията. Дезорганизиран, склонен към паника, с нулев самоконтрол. Сайер се върна в участъка.
Скаре се отзова на часа. С обичайния желиран бонбон в уста.
— Как ти се стори Колдинг? — попита обнадежден той. — Не е ли той нашият човек?
— Не мисля. Освен ако не я е убил с акумулатора за кола, който купил от бензиностанцията в Елвеста. Ще се отбия да поговоря с персонала. Между другото, натоварени сме с неприятната задача да проверим кои жители на селото имат досиета за сексуални престъпления.
— Но той не я е насилил, нали?
— Възможно е да я е нападнал с такова намерение. Сигурно ще прозвучи отвратително, но ми се ще да беше успял да го осъществи. Така щяхме да разполагаме с повече улики.
— Каква е вероятността убиецът да е нападал и други жени преди?
— Голяма. Ако е млад обаче, още не е имал време да прояви агресивната си природа.
— А млад ли е според теб?
— В унищожителната ярост, която съзирам в това престъпление, прозира младост. Аз съм на петдесет — замислено каза Сайер. — Не вярвам да ми е връстник. Давам му най-много трийсет години.
— Трийсетгодишен и силен.
— И смъртно ранен. Вероятно от жена или от всички жени. Когато изпитва гняв, човек става неимоверно силен. Разполагал е и с тежко оръжие. Ти какви инструменти носиш в колата си, Якоб?
— Държа ги събрани в метална кутия. Разни дребни неща са — почеса се по главата Скаре. — Крик, сигнален триъгълник, дори закачалка за сакото ми.