— Провери ли дали се налага да те ваксинират срещу малария? — попита тя.
— Не зная.
— Обади се на личния си лекар. Няма да те пуснат да се прибереш, ако пипнеш малария, туберкулоза или хепатит, слушай какво ти казвам. Не бива да пиеш вода от чешмата. Нито сок. Не консумирай плодове. Гледай дали месото е добре изпечено. Зная колко обичаш сладолед, но в Индия трябва да го избягваш.
— А мога ли да си поръчам питие? — иронично попита той.
— Да. Само внимавай да не се напиеш, че лошо ти се пише.
— Никога не пия без мярка. От петнайсет години не съм се напивал.
— Зная. И ще се обадиш, нали? Държа да ми съобщиш, че си пристигнал благополучно. Ще идвам да прибирам пощата ти и да поливам цветята. За две седмици ще се наложи да окося ливадата два пъти. Ще донесеш ли сейфа у нас? Така няма да изкушаваш крадците. А колата къде смяташ да я оставиш? На летището ли? Сигурно излиза доста солено.
— Не зная.
— Как така не знаеш? Трябва да резервираш място за дългосрочно паркиране — обясни разпалено тя. — Обади се още утре. Не може просто така да отидеш на „Гардермуен“ и да паркираш, където ти скимне.
— Не може ли?
Добре, че сестра му дойде на гости. Гюндер се чувстваше зашеметен. Отвори решително шкафа и извади бутилка коняк. Нуждаеше се от питие.
Марие си избърса устата и се усмихна.
— Очаква те голямо приключение, Гюндер. Помислѝ за всички преживявания, за които ще имаш да ни разказваш, когато се прибереш. Купи ли си лента за фотоапарата? Имаш ли застраховка в случай на отменяне на резервацията? Състави ли списък на вещите, които непременно ще трябва да вземеш?
— Не — Гюндер отпи от коняка. — Ще го направиш ли вместо мен, Марие?
Тя се разнежи и се втурна да търси химикалка и хартия. Докато Гюндер стопляше коняка в устата си, сестра му състави списъка. Той я наблюдаваше крадешком. Марие дъвчеше химикалката и потупваше с нея леко по предните си зъби, за да избистри мисълта си. Раменете ѝ изглеждаха заоблени и красиви. Гюндер се радваше, задето има сестра като Марие. Помежду им нямаше неразрешени конфликти.
Каквото и да го сполетеше, винаги можеше да разчита на Марие.
И ето го най-сетне в самолета. Изправил гръб като ученик. Облечен в риза с къс ръкав, купена от „Дресман“, тъмносиньо спортно сако и панталон в цвят каки. Понеже не беше летял много пъти през живота си, остана много впечатлен. В багажника на борда остави черния си сак. Вътре, в малка кутийка, скрита във вътрешен джоб с цип, носеше брошката. В джоба си имаше индийски рупии, немски марки и английски паундове. Затвори очи. Олекването, което се усещаше при набирането на височината, никак не му се нравеше.
„Му name is Gunder — повтаряше си той. — How do you do?“4
Пътникът до него го погледна.
— Душата винаги остава на „Гардермуен“. Не е ли странно? — попита непознатият.
Гюндер не разбра какво има предвид.
— Когато отлетиш толкова бързо като нас, душата ти остава на летището. Увисва някъде там. Моята сигурно е на дъното на чашата с уиски, която изпих преди полета.
Гюндер се опита да си представи какво е да изпиеш чаша уиски сутрин. Някак не му се връзваше. Той пи кафе на бара, докато гледаше забързаните пътници. После обиколи и разгледа магазините, стъпвайки безшумно с удобните си сандали. Но душата му се намираше под спортното сако — в това изобщо не се съмняваше.
— Вместо уиски е трябвало да си купите кафе — простичко отбеляза Гюндер.
— Какво продавате? — засмя се мъжът.
— Толкова ли е очевидно?
— Да.
— Земеделска техника.
— И отивате на изложение във Франкфурт?
— Не, не. На почивка.
— Във Франкфурт? На почивка? — учуди се непознатият.
— Оттам ще продължа към Мумбай — доволно заяви Гюндер.
— А къде се намира това?
— В Индия. Новото име на Бомбай, ако ви говори нещо — важно се усмихна Гюндер. — От 1995-а градът е преименуван на Мумбай.
Мъжът спря една стюардеса и си поръча уиски с лед. Гюндер си поръча портокалов сок и се облегна със затворени очи. Не му се говореше. Занимаваха го много мисли. Какво да разкаже на индийците за Норвегия? За Елвеста? Например, какви са норвежците. Да, но какви са? А какво да обясни за храната? Кюфтета, рибен пудинг и кафяво сирене. Ски бягане. Very cold. Down to 40 degrees at the most. Norwegian oil5. Донесоха му сока. Изпи го на малки глътки. После дълго премята едно ледено кубче в устата си. Смачка пластмасовата чашка и я пусна в мрежата, закачена за гърба на предната седалка. Гледаше как облаците се носят по небето като захарен памук. Вероятно изобщо няма да си намери жена в Индия. Щом не си е намерил в Норвегия, каква е логиката да намери в чужда страна? Но все пак в живота му се случваше нещо. Предстоеше му да опознае нови територии. Доколкото му беше известно, никой от Елвеста не бе стъпвал в Индия. Ще говорят за него като за човек, обиколил земното кълбо. Сети се, че забрави да провери дали батерията на фотоапарата не е изтощена. На летището сигурно продават батерии. Все пак не отива на друга планета. Какви ли имена имат индийките? Ако срещне жена с име, което не може да произнесе, ще измисли галено съкращение. „Индира — сети се той. — Ганди. Изобщо не се изговаря трудно. Почти като Елвира. Ние, хората, имаме много общо помежду си“ — утешаваше се той. Най-сетне заспа. И тя мигом изплува пред очите му. Черните ѝ ириси искряха.
5
Very cold. Down to 40 degrees at the most. Norwegian oil (англ.) — Много студено. Понякога температурите падат до 40° под нулата. Норвежки петрол. — Бел.прев.