Царят се засегнал, обхванал го ужасен гняв и той повторил ядно:
— Твърдоглав ленивецо, на тебе говоря! Видял ли си да минава оттука една ранена газела?
Браминът нищо не отвърнал.
Царят, още по-разгневен, повдигнал с върха на сабята си една умряла змия, навита в праха, и я метнал около врата на мъдреца. После се отдалечил, ругаейки брамина.
В това време малкият син на брамина неочаквано дотичал и чул обидните думи на царя. Силно възмутен от оскърблението, нанесено на баща му, той вдигнал ръка към небето и извикал:
— Моля те, Такшака, благородни царю на змиите, отмъсти за тежката обида, нанесена на моя баща. Нека преди да изтекат седем дни, царят на Хастинапур да умре от твоята отрова.
Едва произнесло тези думи, момчето съжалило, че се е увлякло толкова. Но било вече късно; проклятието тегнело върху царя.
От своето царство с широки подземни пещери, пълни със злато и скъпоценни камъни, Такшака чул молбата и се приготвил да отмъсти.
Обаче царят не закъснял да узнае за проклятието, което надвиснало над него. Разтревожен, той свикал на съвет своите министри.
Те решили, че царят трябва да напусне града и да се усамоти в малък уединен дворец на върха на един хълм. Над неговото усамотение да бди ден и нощ тройна стража. Стаята на царя да се пази от брамини, познаващи точно магическите формули за отдалечаване на всякакъв вид влечуги. Освен това царят изпратил да повикат един лекар, вещ в церенето на ухапани от змии.
Лекарят, на който било обещано значително възнаграждение, се отправил към дома на царя. По пътя той срещнал Такшака, царя на змиите, преоблечен като брамин.
— Къде отиваш, почтени пътнико? — запитал той.
— Царят ме извика, за да го предпазя от ухапването на Такшака.
— Губиш си бремето, учени лекарю. Аз съм Такшака. Ако ухапя царя, ти не ще можеш да го излекуваш.
Лекарят се усмихнал предизвикателно. Тогава Такшака, преобразявайки се в змия, изсъскал:
— Само с едно ухапване аз ще изсуша хилядолетното дърво, което е зад тебе. Върни му живо-та, ако си способен на това.
На дървото, ухапано от ужасните зъби на Такшака, в миг окапали всичките листа.
Лекарят се объркал: той се опитал да вдъхне нов живот на дървото, но било безполезно. Изкуството му нямало силата да възкресява. Пред превъзходство-то на божеството лекарят не посмял повече да се противи.
— Аз ще ти дам хиляда пъти повече, отколкото ти е обещал царят, ако се върнеш откъдето си дошъл, без да се бъркаш в тази работа.
Лекарят приел и се върнал обратно.
Такшака стигнал до царския дом, но му било невъзможно да влезе вътре: вратите и прозорците се охранявали от стражи, въоръжени със саби и тояги. Царят на змиите разбрал, че трябва да прибегне до измама.
Обаче шест дни били изтекли и цар Парикшит се надявал, че е могъл да избегне отмъщението на Такшака.
Царят на змиите извикал четирима от своите слуги и им казал:
— Преобразете се на фамини и занесете тази кошница с плодове на царя на Хастинапур.
Слугите изпълнили заповедта на господаря си.
Цар Парикшит, като не знаел откъде иде този дар, приел плодовете и благодарил на брамините за подаръка.
Оставали само няколко часа до края на седмия ден. Парикшит, сигурен, че е избягнал проклятието, седнал на масата с придворните си. Поискал кошницата, донесена от брамините. Той избрал най-хубавия плод и го захапал.
В сочното парче царят забелязал мъничък червен червей с черни бляскащи очи. Той избухнал в смях и като хванал малкото животинче между пръстите си, го показал на сътрапезниците си.
— От всички поданици на могъщия Такшака вижте, приятели, храбрецът успял да премине прага на моя дом! Денят преваля и аз съм все още жив! Ужасният цар на змиите не ще ме види да треперя пред това нищожно червейче.
Но докато царят се смеел с цяло гърло, червеят вдигнал червената си глава и ухапал ръката, която го стискала. Парикшит надал вик и се строполил безжизнен.
Презряното червейче било самият Такшака. Проклятието постигнало царя на Хастинапур.
Подкрепян винаги от своите доблестни братя, Юдищира успя и в други начинания. Ако трябва да се каже истината, младият цар силно желаеше да приобщи и сазана и Карна, но те се държаха настрана, затворени в своята ненавист и прекомерна гордост.
Това състояние на нещата дълбоко огорчаваше стария Дритаращра: колкото племенниците му ставаха все по-известни, толкова неговите деца оставаха в сянка. Но те не бяха толкова бездейни: замисляха разплата и желаеха гибелта на своите братовчеди.
Тримата братя имаха съюзник в лицето на Сакуни, един от вуйчовците им, който смъртно ненавиждаше синовете на Панду и който беше станал вече от известно време злият дух на Дюсазана. Всъщност той беше го подтикнал да посегне на живота на вълчия търбух. Сакуни и племенниците му успяха да въвлекат в тази работа и Каника, един от старите министри на Дритаращра. Макар и измамник той беше спечелил като лисица, с хитростта си, доверието на Юдищира.