— В последно време често ви виждах да тръгвате, но не трепвах. Този път вашето заминаване не прилича на другите. Вземете ме с вас, моля ви се!
Трябваше да отстъпят на желанието й.
Пътуването беше дълго. Като пристигнаха в град Варанавата, Юдищира, братята му и царицата бяха тържествено посрещнати. Народът се веселеше. Пурокана, управителят, беше подредил добре всичко. Той беше дребничък човек, пълен и отпуснат, раболепен пред могъщите и презрителен към низшите.
След като произнесе своята приветствена реч, той заведе царствените гости в Къщата на щастието. Дворецът се намираше вън от града в усамотено място на края на гората, която го заобикаляше от всички страни и го затваряше като непроходима преграда. Лакът блестеше върху стените отвътре, както и отвън. Юдищира веднага почувствува миризмата на смола.
Много дни изминаха в това ново жилище без никакво произшествие да смути почивката на царя и семейството му. Принцовете участвуваха в празненствата, уреждани в тяхна чест, или посещаваха различни квартали на града. Те не закъсняха да забележат, че бяха следени и всяко тяхно движение отбелязвано. Стражите на управителя пред портите на двореца се сменяваха постоянно; други съпровождаха царя и принцовете при всяко тяхно отдалечаване. Сам Пурикана, ласкател и подлизурко, какъвто си беше, ги следваше по петите.
Бхимасена пръв се умори от този надзор и поиска да си тръгне. Но Юдищира, който още не беше разбрал плановете на своите неприятели, го посъветва да се преструва на доволен и да бъде нащрек! Под предлог, че излизат на лов, тримата братя започнаха да проучват подробно околността и да бележат с условни знаци горските пътеки, най-вече водещите към Ганг, който течеше на известно разстояние от Къщата на щастието.
— Трябва да печелим време — казваше Юдищира на братята си, но очакването изопваше нервите им.
Дните минаваха в дразнеща мудност. Обещаният пратеник от Видура все още не идваше.
Най-сетне една вечер някакъв просяк пристигна в двореца и поиска да види царя. Пуснаха го. Щом се яви пред него, човекът се провикна: „Истината крепи света!“
Царят се взря в очите му, после заповяда да му сложат ядене и пиене. Когато останаха сами, просякът му заговори високо с тези думи:
— Велики Юдищира, през една от следващите безлунни нощи ще подпалят тази къща. Тя е изградена нарочно от смолисто дърво и е лакирана. Изкопай проход от твоята стая до средата на гората. Когато пожарът избухне, вие ще избягате. Ще повярват, че сте загинали в огъня и няма да ви преследват. На брега на Ганг ще ви чака лодка; тя ще ви откара на сигурно място.
Тримата братя веднага се заловиха за работа. Нощем прокопаваха безшумно прохода. Денем закриваха входа на подземието с дъски и килими. Работата беше много трудна, но принцовете я завършиха преди новолунието, После зачакаха събитията.
Първата нощ премина, без нищо да се случи, също и втората, и третата.
Четвъртата вечер царица Кунти уреди голям празник в една от залите на лакираната къща. Между поканените, разбира се, беше Пурокана, както винаги, престорен и тържествен. Юдищира, беше разбрал, че е лаком, не се отдели от него през цялата вечер и го тъпчеше със сладкиши и напитки. Късно през нощта, когато всички поканени се сбогуваха, управителят, мъртво пиян, хъркаше върху един килим в ъгъла на залата.
Къщата потъна в дълбока тишина.
Бхимасена се приближи до пияницата и се накани да го ритне, но се въздържа и процеди през зъби:
— Подлец!
Гласът му още звучеше в тишината, когато Бхимасена усети странна миризма. Веднага разбра: това беше замисленият пожар! Предателите бяха подпалили жилището с надеждата, че тримата брата ще загинат в съня си. Бхимасена извика веднага близките си, за да ги предпази от опасността.
Юдищира хвана брат си Арджуна за ръка и му направи знак да мълчи.
— Никой не бива да ни чуе. Трябва да повярват, че сме изгорели.
После промълви:
— Бързо, да не губим време.
Влязоха в стаята на Юдищира; въздухът беше наситен с гъст дим и трудно се дишаше, огнените езици вече ближеха пода. Арджуна и Кунти, последвани от Юдищира и Бхимасена, се спуснаха в подземието.
След няколко минути те излязоха на чист въздух. Бедствието беше взело страхотни размери. Дворецът се бе превърнал в огромна клада. Черните очертания на стражниците се изрязваха върху нажежената завеса.
Дори небето изглеждаше възпламенено.
Бегълците се спряха за миг, защитени от дърветата, да погледат развихрените пламъци…
— Гори, проклета къщо — се провикна Юдищира.
Те забързаха към Ганг. Трудно си проправяха път сред гъстата растителност в нощния мрак, едва разсейван от светлината на пожара. Бхимасена вървеше пръв, режеше или изтръгваше храстите, които им препречваха пътя. Майката и братята му го следваха, като се държаха един за друг.