Стигнаха брега на Ганг; там забелязаха слаба светлинка. Бхимасена отправи зов с мощния си глас; фенерът се раздвижи. Една лодка се приближи до брега. Бхимасена взе майка си на ръце и скочи в лодката, последван от братята си. При веслата седеше лодкар, който с няколко силни тласъка отблъсна лодката от брега и я остави да се носи по течението.
Никой не говореше. Юдищира мислеше с горчивина за престъпната измама на своя чичо; Бхимасена разярен стискаше зъби; Арджуна гледаше неподвижно пред себе си. В тишината се чуваше риданието на клетата Кунти.
Стигнаха до мястото, където Ганг се разширява и смесва величествените си води с водите на морето; лодкарят зави с лодката и се приближи до другия бряг. Четиримата нещастници слязоха бързо, махнаха за сбогом на лодкаря, който незабавно се отправи към морето.
Нощта беше още дълбока, местността непозната. Трябваше да се дочака зората. Когато небето започна да избледнява, гората се показа ужасяваща и дива.
Бхимасена взе майка си и подкани за път. Със свободната си ръка той изтръгваше храсти и дървета. Движеше се с мощта на голям разярен слон, за да се освободи от бушуващия в него гняв.
Блатистата местност гъмжеше от насекоми; трапчини със застояла вода неочаквано се отваряха под нозете им. Колкото по-високо се изкачваше слънцето в небето, толкова горещината ставаше по-непоносима.
Уморени и изтощени, примиращи от глад и жажда, залитащи от недоспиване, Юдищира и Арджуна с мъка следваха брат си. Спъваха се в извитите корени и се плъзгаха по гниещите листа. Най-сетне Арджуна падна на земята и помоли братята си да спрат.
— Невъзможно е — каза задъхан Юдищира. — ние трябва да излезем от този гроб. Трябва да се отдалечим колкото е възможно повече от Варанавата. Може би са забелязали нашето изчезване и са по следите ни. Не знаем дори дали Пурокана е умрял в пожара на проклетия дворец.
Бхимасена погледна Арджуна, после се обърна към майка си, увиснала на врата му като изплашено дете, и извика:
— Защо бягаме? Ти си царят, Юдищира, и ние трябва да ти се подчиняваме. Но ако искаш да ни послушаш, знаеш ли какво трябва да направим? Да се върнем обратно. Никой не ни очаква и лесно ще (възстановим справедливостта/се справим с предателите)[???].
— Няма да цапаме ръцете си с роднинска кръв — отвърна твърдо Юдищира. — Ще дойде ден, в който нашето благоразумие ще бъде оценено.
Малката дружина отново пое своя път. Юдищира се силеше да скрива умората и жаждата си, търсеше с очи някакъв плод за ядене, една глътка вода… но виждаше само безплодни дървета и блатни води.
Отдавна минаваше пладне, царицата вдигна очи към Бхимасена и едва промълви.
— Бхима, жадна съм!
Загубвайки съзнание, тя отпусна глава.
Чудовищата
Бхимасена спря с безпокойство, но като видя, че майка му е само припаднала, продължи да върби.
Местността започваше леко да се издига и растителността ставаше все по-рядка. Тримата младежи се окуражиха.
Както вървяха, те забелязаха по земята странни огромни следи. Арджуна се спря да ги види отблизо: би могло да се каже, че са стъпки човешки, или на маймуни. Но нито едните, нито другите биха могли да имат такива огромни крака. Братята вървяха много бавно, напрягаха слух при всяко шумолене, като се озъртаха да не би да ги нападне някой неочакван враг. Изведнъж Бхимасена се спря. Той направи знак на братята си да огледат поляната, до която бяха стигнали.
Безброй сухи листа покриваха земята. Наоколо се търкаляха само изкоренени дървета и изпочупени клони, сякаш буря беше връхлетяла гората или ужасна борба на слонове се бе разиграла на това място. Но тази гора не бе свърталище на слонове. Тримата принца стояха нащрек. В напрегнатата тишина само листата шумоляха леко, сякаш разбуждани от лек ветрец. Всичко изглеждаше така спокойно, че трудно можеше човек да си въобрази някаква опасност. Обаче следи?
Слънцето залязваше, когато Арджуна се провикна, сочейки с ръка:
— Гледайте там горе! Блатни птици с разноцветна перушина летяха над дърветата: Водата не беше далеч.
Тримата братя излязоха на друга поляна. Бхимасена положи майка си, все още в несвяст, на сянка под клонесто дърво — ниагрода — и каза на братята си:
— Починете си. Аз отивам за вода.
Воден от крясъка на птиците, гигантът скоро намери едно езерце. Това беше водно огледало, свежо и ясно. Бхимасена се спусна незабавно и се наплиска с неописуема радост, пи на големи глътки. Утоли жаждата си и освежен, напълни един мех с вода и се върна под ниагродата.