Арджуна и Юдищира, победени от умората, бяха заспали; царицата дишаше равномерно и спокойно. Бхимасена, като ги видя заспали и тримата, приседна тихо край тях.
Гигантът погали с поглед милото лице на майка си, излегната на тревата, бяла и грациозна като нимфа; спомни си за двореца, за богатството, за изисканите обноски, с които тя беше свикнала, и почувствува да расте гневът му срещу Дурьодан и неговите съмишленици.
Близо до поляната, където почиваше царицата с децата си, пазени от Бхимасена, някой дебнеше тези клети и изтощени хищно същество с очи, налети с кръб, чакаше удобния момент да нападне нещастниците. Това беше чудовище, лакомо за човешко месо. То напускаше от време на време своето свърталище, за да сее смърт около себе си.
Огромното му туловище беше безформено. Вратът и мощните му рамене се сливаха в огромна маса. Неговите заострени уши подчертаваха жълтите му очи с червени кръгове. Кафяво руно покриваше изцяло тялото, крайниците и лицето му.
Подушвайки апетитната миризма, човекоядецът усещаше как прииждат слюнки в устата му и скърцаше нетърпеливо със зъби. Под заслона на ниагродата той се взираше в бегълците лакомо. Ръмжеше от задоволство, чешеше си търбуха с нокти и се хилеше доволно. Изтича да извика сестра си Идимба, също чудовищна гигантка и дори по-Жестока от него.
— Хубава сестричке, усещаш ли благоуханието на прясно месо? Каква слука! Ей там има трима мъже и една жена. Аз се връщам, ще ги утрепя и ще ти ги довлека. Ще има с какво да си натъпчем търбусите.
Идимба със светнали очи облизваше вече муцуната си.
Брат и се върна безшумно при ниагродата.
Накрая на гората той се спря, погледна дружината, която си почиваше, и се изненада от силното телосложение на Бхимасена. Той не бездействуваше, докато близките му спяха. Не искаше да бъде изненадан от тайнствения враг, който беше опустошил гората, изкоренявайки цели дървета с мощните си ръце. Стволовете можеха да станат страхотно оръжие в неговите ръце и в ръцете на братята му.
Чудовището се загледа със страх в Бхимасена, който действуваше. Стволовете и клоните изглеждаха като сламки между пръстите на гиганта. Той ги вдигаше с лекота.
„Не ще е лесно да победа такъв човек“ — помисли си чудовището. После едно хрумване проблесна в мозъка му: „Ами ако успея да го склоня да се съюзи с мене? Заедно ще станем господари на гората. Тогава ще можем да хващаме всички хора, които минават оттук, и Идимба няма вечно да се оплаква, че е гладна. Тя ще бъде много доволна…“
Чудовището намери хрумването си превъзходно. Сигурно в своя успех, то се приближи, клатушкайки се на набитите си крака, като изписа на лицето си ужасна гримаса, с която искаше да изрази приятелска усмивка.
Бхимасена изненадан, но не изплашен, застана нащрек.
— Кой си ти и какво искаш? — запита той.
— Аз съм чудовището на тази гора — подхвана отвратителното същество, колкото можеше най-ласкаво. — Идвах да ви изловя всичките и да ви отведа при сестра си Идимба. Ние смятахме да ви изядем тази вечер, тебе и твоите спътници. Но виждам, че ти наистина си много силен. Какво ще кажеш за една спогодба между нас двамата? Сигурен съм, че ще приемеш: аз ще убия само другите, а ти ще дойдеш с мене: ние ще станем господари на тази гора.
Бхимасена се опитваше да измери големината на опасността. Той би могъл веднага да нападне чудовището, но шумът от борбата ще накара да се притече сестрата, която сигурно е скрита някъде наблизо. И ако случайно има и други?
— Освен сестра ти има ли и някой друг с тебе? — запита той.
— Ама не, ние сме сами тук — отвърна чудовището, което не блестеше с особен разум и прибави нетърпеливо: — Хайде, остави ме да уловя ония тримата… Сестра ми няма кротък характер, да го знаеш…
— Една минута — извика Бхимасена, приближавайки се към чудовището. — Аз съм склонен да дойда с тебе, но трябва да ми обещаеш, че ще пощадиш тази жена и синовете и и ще ги защитиш от гнева на твоята сестра.
Чудовището се спря за миг нерешително, смучейки косматия си пръст, за да размисли по-добре. Съюзът с този гигант го изкушаваше силно.
Сестра му го чакаше в клоните на едно дърво. Но тъй като още не се връщаше, а не се чуваше и никакъв шум от борба, започна да я обхваща съмнение. Тя слезе леко и се спусна към ниагродата. Когато видя брат си да разговаря с гиганта, изръмжа и луда от ярост, се понесе към Бхимасена.
Но заслепена от гнева си и глада, който я тормозеше, тя пресметна зле разстоянието и се строполи върху брат си. Това му дойде неочаквано. Ударът го събори на земята и заби животинското му лице в един дънер. Той се изправи бесен от гняв и се обърна към сестра си. Бхимасена използува веднага момента: хвана чудовището през раменете, вдигна го и го запрати срещу едно дърво. Чу се вой и ужасен трясък: дървото се беше повалило под тежестта на чудовището.