Много луни изминали. Савитри вече се връщала. В това време духът Нарова, пратеник на боговете, бил поканен от цар Ашвапати. Когато савитри се върнала баща и я запитал дали си е намерила съпруг.
Девойката отвърнала с нежност:
— Татко, на един самотен хълм, до едно голямо дърво, живее Думасена, онзи, който е бил велик цар на Салви и който днес е беден и сляп. Изгонен от царството си, той прекарва дните във молитви заедно със вярната си съпруга. Той има син на име Сациавати. Душата му е благородна, умът му превъзходен, него съм избрала за съпруг.
— Направила си превъзходен избор казал веднага Народа, който присъствувал на разговора. — Сациавати е хубав, мъдър, силен и търпелив. Знай само, че той ще умре след една година.
Царят изненадан и поразен от думите на духа, посъветвал дъщеря си да избере друг за съпруг, но Савитри, непоколебима, му отвърнала:
— Татко, три неща в света могат да се правят само по веднъж: да посочиш наследникът си да дадеш думата си и, за една девойка, да избере своя съпруг. Аз избрах. Нека животът бъде кратък или дълъг, аз ще го споделя с него.
— Думите ти са мъдри, савитрии казал духът и изчезнал в небето.
Щом като царските дарове били готови, царят свикал брамините си и тръгнали със Савитри на път.
Когато шествието стигнало до колибата на Думасена, старият отшелник седял на килим от листа под хилядолетно дърво. Неговата вярна съпруга и младият Сациавати го обграждали със своята любов. След като изразил почитта към каещите се от кастата на воините, бащата, се обърнал и казал на Савитри:
— Върни се. На живите не е позволено да отиват по-далеч. Помисли по-добре как да направиш достойно за съпруга си погребение.
— Всемогъщи Яма — отвърнала скромно Савитри, — писано е, че съпругата винаги трябва да придружава своя мъж. Мъдреците ме научиха на това. Аз почитам законите и няма да напусна съпруга си.
Тогава Яма казал:
— Твоите справедливи думи и чистият ти глас трогнаха сърцето ми. Поискай нещо и аз ще го изпълня, освен ако се отнася до живота на този човек.
— Направи очите на моя свекър отново да заблестят като слънцето. Но, господарю на героите, чуй ме! Аз не мога да напусна съпруга си, защото най-голямото благо се крие в дружбата с добрите. А моят Сациавати е добър.
Яма се спрял объркан и казал:
— Поискай ми още нещо, само не и душата на този човек.
— Направи моят свекър да си възвърне царството. Могъществото ти е голямо, Яма. Ти изискваш от хората да живеят в мир. Моят Сациавати живееше в мир с всички.
И тя тичала задъхана след бога, който крачел бързо.
Яма й казал със смекчен глас:
— Савитри, твоите думи са ми приятни като извора за зажаднелите устни. Освен живота на твоя съпруг поискай ми още нещо: аз ще ти го изпълня.
И Савитри отвърнала:
— Направи да имам много деца от моя брак.
— Ти ще имаш много деца — обещал богът, — но сега се върни в къщи, Савитри. Ти си преуморена, ще паднеш сред пътя.
Но тя не се спирала, тя молела още:
— Слушай, Яма! Твоите добрини могат да трогнат слънцето чрез силата на истината, те крепят земята. А моят Сациавати е добър.
— Вярна и предана съпруго, аз те почитам — прекъснал я Яма. — Поискай ми още едно последно нещо и аз ще го изпълня.
— Ах — провикнала се Сациавати, — този път ти не постави условие! Върни ми съпруга!
— Твоята любов спечели — й казал Яма. — Ето този, за когото молиш. Ще живееш с него безброй години, ще имаш много деца, които ще станат смели воини. Твоят свекър вече прогледна. След кратко време ще си възвърне и царството. Баща ти и майка ти ще живеят още дълги години в радост, заобиколени от внуците си.
Така казал Яма, преди да изчезне.
Животът се връщал бавно в безкръвните нозе и ръце на Сациабати. Всичките обещания на бога на мъртвите се изпълнили.
Така небето възнаградило постоянството, верността и молбите на доверчивата Сациавати.
Тримата младежи и царицата, които изслушаха с почтително внимание разказа на стария отшелник, бяха ободрени от тези мирни думи.
Едно предсказание
Когато се сбогуваха, старецът, който узна, че искат да отседнат в най-близкия град, им посочи Екачара: до града се отивало за половин ден и там живеел един мъдър брамин, който би им дал подслон.
Мнимите брамини благодариха на любезния отшелник и се отправиха към града.
Като пристигнаха в Екачара, младите принцове и царицата потърсиха къщата на брамина. Както им беше казал отшелникът, този мъдрец ги прие радушно и ги настани в една от двете стаи на къщата си.
Според обичая на брамините, Юдищира, Арджуна и Бхимасена излизаха поред да изпросват скромно храната си. Майката при завръщането ил! разпределяше получената милостиня: поло-Вината за Бхимасена и останалото за Юдищира, Арджуна и Кунти.