— И сега — завърши браминът съвсем обезкуражен — Жребият падна върху мен.
Царица Кунти погледна своя син и в нейните очи Бхимасена прочете молба. Той я разбра веднага и се провикна храбро.
— Аз се заемам с това! Аз ще занеса утре закуската на раксазо. — После се обърна към хазаина си и му каза: — О, мъдрецо, ти беше добър с нас, ти ни приюти. Наш ред е сега да засвидетелствуваме признателността си. Тази вечер върви да набавиш товара с ориз, за да го откараш уж ти в гората. Утре сутринта аз ще застана срещу чудовището. Остави това на мене…
Смайване, недоверчивост, радост се сменяха по лицата на двамата нещастници. Те изричаха благодарности и не знаеха как да изразят своята признателност. Но царицата им рече:
— Не казвайте на никого за тази замяна. Моите деца може да имат неприятности от това.
Нощта измина. Бхимасена стана, щом небето почна да просветлява, пое каруцата и тръгна срещу чудовището.
Като стигна сред гората, той спря и се ослуша; не прошумоляваше-нито лист.
— Къде ли се е скрило това отвратително същество? — се питаше той и се взираше в листака наоколо.
Никой!
Бхимасена почака още малко, после сложи ръце на фуния пред устата си и извика:
— Ехей! Къде си? Пълно мълчание. Гигантът повдигна рамене:
„Толкова по-зле. Изглежда, че не е гладно!“ И той седна край каруцата.
Дойде му охота за ядене. Сутринта нищо не беше хапвал, а и разходката на свеж въздух беше спомогнала да огладнее… Той протегна ръка и започна да хрупа ориз.
Раксадо, огромен и ужасен, много добре виждаше гиганта, но изплашен от необикновения му ръст, беше предпочел да се скрие в гората и да изчака събитията. За да избегне всякаква неприятност, беше решил този ден да се задоволи с лека закуска от ориз и говеждо месо, останали му от предния ден. Но като видя Бхимасена да протяга ръка към храната му и да гребе безцеремонно от неговия ориз, изскочи от прикритието си и страшно изръмжа.
Бхимасена се обърна да го види, после невъзмутимо продължи да похапва ориз. Раксадо прехапа устни и се престори, че напада гиганта, той се надяваше да го изплаши, показвайки ноктите си и надавайки страшен вой. Напразно! Невъзмутим, вълчия търбух се тъпчеше. Като преглътна и последната хапка, той извади една кратуна, пи на големи глътки вода и си изплакна шумно устата. Това беше прекалено! С див рев чудовището се спусна, решено да го накара скъпо да плати откраднатия обяд.
Но не можа дори да го докосне, защото Бхимасена му нанесе такъв силен удар с юмрук по главата, че то падна сразено. Тогава Бхимасена хвана раксадо за краката и го хвърли върху камъните. Това довърши чудовището. Бхимасена натовари трупа на каруцата и се бърна обратно. Когато стигна пред портите на града, Екачара едва се пробуждаше. Бхимасена взе трупа и го сложи-седнал пред едното крило на портата. Забелязвайки едно старо ведро върху купа смет, взе го и му го нахлупи на главата като шапка. Горд от делото си, той потъна бързо в още пустите улички.
Малко по-късно мина един дървар на път за гората; той видя чудовището и бързо се върна в града, премрял от страх, за да вдигне тревога. Тълпа любопитни се стекоха от всички страни, но хората гледаха от разстояние, защото мъртвото чудовище все още вдъхваше ужас.
Но браминът, помнейки обещанието, което беше дал на майката, заяви пред надошлите просто:
— Един аскет минаваше през гората и ми се притече на помощ. Той довърши чудовището с някаква магия.
После заключи вратата и се прибра у дома си.
Принцеса Драупади
Много месеци изминаха, през които царица Кунти и децата и живяха в Екачара, без да ги познае някой.
Една сутрин тримата братя, излезли да просят, срещнаха студенти брамини. Те прекосяваха бързо града. Мислейки, че тримата братя са от тяхната група, ги запитаха:
— Вие не идвате ли на празника?
— Какъв празник?
— Как? Не знаете ли? Царят на Кампилия е решил да избере за дъщеря си съпруг, достоен за нейната красота и нейните добродетели. Той урежда голям празник, на който най-храбрите принцове на Индия ще покажат своята ловкост в едно трудно изпитание. Победителят ще стане съпруг на принцеса Драупади. Ще ни бъде приятно да вървим заедно с вас.