Като чу името Драупади, Юдищира почувствува сърцето си да бие лудо. Спомни си, че беше видял тази очарователна девойка преди няколко години по време на разпрата му с царя на Кампилия заради границите на неговата страна. Той не я беше забравил нито за миг.
— Ние ще дойдем на празника — каза той на студентите, — но не веднага, защото нашата майка ни чака в къщи.
Студентите бързаха. Те се сбогуваха с мнимите брамини и си продължиха пътя.
Тримата младежи се върнаха в къщи. Те събраха скромните си вещи, благодариха на стопанина и тръгнаха за Кампилия заедно с майка си.
Щом пристигнаха, потърсиха подслон и получиха гостоприемство в дома на един грънчар.
В очакване на големия ден те събираха милостиня, както обикновено, и забелязаха със задоволство, че в града пълен със странници, никой не им обръщаше внимание. Трудно би било наистина някой да разпознае в предрешените младежи като брамини и просяци знатните синове на Панду.
Но да се върнем малко назад.
Принцеса Драупади, която беше присъствувала на двубоя между-баща и Юдищира, беше поразена от благородството на младия човек и тя също не го забрави.
Когато ужасната новина за пожара в Къщата на щастието и за смъртта на цар Юдищира стигна до нея, тя беше плакала безнадеждно и се бе заклела никога да не приеме друг мъж за съпруг. Измисляше хиляди причини, за да отказва на всички принцове и царе, които и бяха искали ръката. Изминаха много месеци. Един ден баща и я повика и и каза:
— Време е да направиш най-сетне избора си! Аз също чаках дълго! За да се избегне още един отказ, който с нищо не може да се обоснове, аз реших да обявя празник на избора. Победителят ще бъде твой съпруг.
— Каквото си сторил, е добре сторено — отвърнала почтително Драупади. — Но — добавила тя, — според закона, аз имам право да определя условията на състезанието. Мой съпруг ще стане онзи, който уцели златната рибка, която ще бъде поставена на върха на един побит стълб, пред който ще се върти голямо колело. Около стълба ще има малко езеро, в което ще се отразява всичко като в огледало. Условието ще бъде да се улучи окото на рибката през спиците на колелото, като стрелецът се прицелва не в самата рибка, а в нейното отражение във водата. Това не е всичко… Самата аз ще определя размерите и тежината на лъка.
Царят, изненадан и отчаян от трудностите, които дъщеря му налагаше на състезателите, я замоли горещо да промени решението си, но тя остана непоколебима.
В деня на празника на избора огромна тълпа се стече вън от града около полето, където щеше да протече състезанието. Там имаше и много странници; настана обща веселба.
Юдищира, Бхимасена и Арджуна излязоха също на полето с другите брамини и заеха места на първия ред на трибуната, запазена за тях. И там цареше искрено веселие.
На арената жонгльори, смешници и танцьорки се стараеха да забавляват зрителите със своите премятания, ловкости и хармонични движения, но не успяваха да задържат вниманието на нетърпеливата публика по-скоро да види хубавата Драупади.
Слънцето се бе изкачило вече високо в небето, когато настана блъсканица при входа на оградата: стражите се мъчеха да задържат тълпата, която искаше да види отблизо очарователната принцеса. Тя влезе! Загърната в скъпо сари, с блестяща златна диадема на косите, Драупади вървеше усмихната и грациозна редом с баща си. Избухнаха възторжени приветствия.
На очарования Юдищира тя се стори още по-хубава, отколкото в спомените му.
Тълпата се успокои. Един стар и почитан брамин излезе да посрещне принцесата, докато присъствуващите застанаха почтително на крака. Преди голямото състезание принцесата трябваше да бъде тържествено посветена. Свещеникът разля около нея мляко от една паница, произнасяйки обредните слова. После той хвърли в краката и свещени треви.
След тази кратка церемония принц Дрищадумна, брат на Драупади, хвана сестра си за ръка и обяви тържествено:
— Знатни принцове, убажаеми брамини, храбри воини, чуйте ме! Онзи, който уцели мишената, според обявените правила, ще се ожени за принцеса Драупади, която е тук пред бас. Давам би моята царска дума!
След това представи претендентите за ръката на сестра му. Извиквани последователно, те пристъпваха напред и се покланяха пред Драупади. Дрехите им бяха много богати и украшенията безценни: блестящи обици, гривни, огърлици, пръстени. Юдищира, Арджуна и Бхимасена забелязаха веднага братовчедите си Дурьодан и Карна между най-нетърпеливите претенденти.
Бхимасена, ядосан, се вдигна да слезе на арената, но братята му го задържаха и го накараха да седне.
Като свърши представянето на знатните претенденти, Драупади зае мястото си на царската трибуна и даде знак за откриване на игрите.