Лъкът, с който състезателите щяха да стрелят, беше толкова тежък, че трябваше четирима слуги да го изнесат на полето. Оставиха го под стълба, на върха на който блестеше мишената: златната рибка.
При вида на този лък, присъствуващите се раздвижиха в изненада, някои сведоха очи озадачени. Първият, много сигурен в себе си, излезе напред, хвана лъка с нехайство и понечи да го вдигне: лъкът изглеждаше прикован за земята. Младежът се наведе още веднъж, напрегна мускули и хвана лъка с две ръце. Той успя да го задържи вдигнат и да нагласи стрелата и опъна тетивата с лице, пламнало от придошлата кръв. Но лъкът не се огъна. Омаломощен, принцът го пусна на земята и се оттегли засрамен в края на полето.
Втори беше Дурьодан. Узурпаторът на трона на Юдищира се обърна към брат си Карна и заяви с предизвикателство:
— Аз ще успея!
Но щом хвана лъка, видя се принуден да го пусне. Не беше предполагал, че е толкова тежък! Обаче тласкан от горделивостта си, той нагласи стрелата, вдигна лъка и опъна тетивата. Лицето му плувна в пот, лъкът сякаш се поддаде, но тетивата се изплъзна от пръстите му и Дурьодан се просна на земята сред общия смях. Синът на Дритаращра се изправи, целият в прах, и си тръгна, мятайки заплашителни погледи наоколо.
Един след друг излизаха претендентите все по-неуверени. Някои падаха под тежестта на този дяволски лък, други се премятаха, отнесени от тетивата. Неколцина успяваха да повдигнат лъка и се опитваха да стрелят, но падаха изнемощели.
Последен беше принц Карна. Той вдигна лъка смело и опита гъвкавостта му. Тълпата замлъкна. Драупади трепереше. Този младеж очевидно беше много силен и сръчен, защото си служеше с лъка толкова леко. Може би той ще бъде победителят.
Много спокойно, изящен в движенията си, Карна опъна лъка и се прицели в отражението на мишената във водата. Тълпата затаи дъх. Миговете изглеждаха векове. Карна стреля. Рибката трепна леко, докосната от стрелата.
Сякаш гръмотевица разтресе арената: тълпата, на крака, аплодираше, възхваляваше. При все че не беше улучил точно мишената, Карна се явяваше като победител в това състезание и достоен да се ожени за Драупади. И наистина под нестихващи овации принцът пристъпваше към царската трибуна.
Арджуна, който беше следил състезанието с нерви изпънати до скъсване, скочи от мястото си с проклятия право на арената. Той не можеше да допусне хубавата Драупади да влезе в семейството на предателите подпалвачи!
Тълпата, виждайки младежа да тича към средата на полето, замлъкна в почуда. Какво искаше той? Да спечели това изпитание, трудно дори за най-смелите воини на Индия.
Ясно, че това беше желанието му: той беше взел лъка и стоеше изправен в центъра на полето.
— Изгонете го, той е луд! Ще има на какво да се посмеем — викаха зрителите негодуващи.
Но брамините от своята трибуна почнаха да окуражават младежа.
— Тъй като принцовете не успяха, нека той да опита! Дори да загуби, няма да бъде голям срамът, понеже нито един от тези горделиви принцове не успя напълно. Оставете го да си опита щастието!
В общата неразбория Арджуна с очи вперени в царската трибуна, чакаше знак на съгласие или на отказ от страна на царя.
Продължителни аплодисменти се издигнаха от трибуната на брамините: царят бе позволил на младока да се състезава.
Арджуна опита лъка внимателно, раздвижи го няколко пъти, после, преди да нагласи стрелата, сведе замислено глава за няколко мига.
След това се прицели в отражението на мишената, пресметна разстоянието между спиците на въртящото се колело. Чу се свистене и златната рибка падна на земята с пронизано око.
Трибуните, арената, въздухът дори затрепераха от мощния възглас на тълпата. Брамините размахваха наметалата си; от всички страни се развяваха разноцветни шалове. Зрителите от по-горните трибуни хвърляха на победителя цветя и гирлянди.
Принцовете мълчаха, побледнели от яд. Те бяха дълбоко засегнати от подмятанията на тълпата, която не ги щадеше заради несполуката им. Опитваха се да се сдържат, но яростта им вземаше връх.
И наистина, щом царят се изправи на своя трон, за да каже на Арджуна: „Почтени брамине, моята дъщеря ти принадлежи“, те се спуснаха към трибуната с извадени саби в ръце.
— Ти се подигра с нас — викаха те. — Ти ни покани да ни унижиш. — Състезанието беше определено само между нас.
Други наобиколиха Арджуна и ревяха в лицето му:
— За какъв се мислиш, прост пазачо на храмове? Да го хванем и да го хвърлим в огъня.
Така бяха притиснали Арджуна, че той не би могъл да се отърве, ако Бхимасена и Юдищира не бяха се притекли да го защитят.