И ето ме тук. Аз искам само едно, мъдри и добри Дритаращра: да увелича блясъка на твоя град. Кажи ми, какво бих могъл да направя за тебе?
— Всичко, което притежавам е твое, можеш да разполагаш с него — му каза царят. — Поверявам ти възпитанието на моите деца и на децата на брат ми Панду. Обучавай ги, научи ги на мъдрост и военно изкуство по такъв начин, че един измежду тях да стане принц силен и мъдър, който ще управлява нашия град.
Така Дрона стана учител на децата на Дритаращра и на Панду.
В училището на Дрона малките принцове постигнаха за кратко време големи успехи. Но скоро превъзходството на децата на Панду над децата на царя се изяви.
Любим ученик на Дрона беше Арджуна. В няколко урока само той усвои боравенето с лък. Момчето следеше внимателно своя учител и малко по малко откриваше тайните на неговия изключителен пламък.
Юдищира, едро русо момче с умно и приятно лице, се отличи бързо в язденето на кон и карането на бойна колесница, но той обичаше преди всичко да слуша уроците на Дрона.
Бхимасена беше най-ненадеждният ученик. Той се прозяваше или заспиваше в часовете по религия и морал, но дойдеше ли ред на игрите — да тичат, да скачат, да раздвижват мускулите си, той се развилняваше. Ядеше толкова, че сам поглъщаше повече храна, отколкото всичките членове на царското семейство, взети заедно. Беше станал същински великан с огромни ръце, които стискаха като клещи и удряха като чукове. Заради неутолимия му глад го бяха нарекли „Вълчи търбух“. Но Бхимасена не беше лош, напротив! Той раздаваше на бедните всичко, каквото имаше, и се притичваше на помощ на слабите, ако бяха тормозени от по-силните.
Обаче ревността като бурен пускаше корени в сърцата на царските синове и малко по малко се превърна в ненавист.
Дурьодан имаше мъжествен характер, но беше гневлив и суров; той се оставяше да бъде подведен от лошите съвети на брат си Дюсазана, който не пропускаше случай да причини зло на братовчедите си.
Карна, най-малкият син на царя, колкото схватлив, толкова умен и хубав, би израснал в добри отношения с братовчедите си, ако Дюсазана не беше упражнил и върху него пагубното си влияние.
Усилията на учителя Дрона да въдвори разбирателство между учениците си бяха осъдени на провал.
И винаги Бхимасена беше онзи, който предизвикваше крамолите.
При къпане в басейна на палата, великанът, който обичаше също да се прави на шут, се мяташе сред братовчедите си и ги подхващаше, сякаш бяха слабовати, или ги задържаше под водата, докато почнеха да се давят. Или пък, когато децата на царя се катереха по дърветата да берат плодове, Бхимасена се приближаваше незабелязано и раздрусваше стъблото с такъв мощен ритник, че неговите другари, изненадани от тласъка, падаха заедно с кошниците си. Ако протестираха, ако го заплашваха, той се смееше и ги предизвикваше на борба.
Учениците на Дрона бяха вече юноши. Един ден на Дюсазана, отегчен от безобразията на своя братовчед, му хрумна дяволска мисъл. Той повика скришом братята си и ги запита:
— Смятате ли още дълго да търпите тиранията на Вълчия търбух?
Дурьодан и Карна загледаха брат си объркани, без да посмеят да му отвърнат. Дюсазана настоя:
— Не ме гледайте така! Отговорете ми: ще ви бъде ли угодно веднъж завинаги да свършим с Вълчия търбух?
— Що за въпрос, разбира се, че да — отвърна докачен Дурьодан. — Ти знаеш колко го ненавиждаме и колко щастливи ще бъдем да се отървем от него! Но кой ще има куража да го предизвика? Дори тримата заедно нищо не можем му стори!
Зла усмивка се изписа върху устните на Дюсазана:
— Аз нямам силата на Бхимасена, нито твоята, мой храбри Дурьодан. Да не говорим за твоята, мой боязливи Карна, но аз имам нещо тук вътре — и той се почука с пръст по челото.
— От години обмислям едно отмъщение — да премахнем Вълчия търбух и да накажем горделивостта на неговите братя: е, добре, аз намерих начин, безшумен и чист… Вълчият търбух ще умре, но никой не ще може да ни заподозре. Слушайте добре! Утре ще подканим братовчедите си да направим една разходка до Праманакоти, на брега на Ганг, където баща ни заповяда да се построят новите басейни. Вълчия търбух сигурно ще приеме и ще подхване, както обикновено, своите предизвикателства. Но те ще му бъдат последните… След къпането той така ще огладнее и ще излапа всичкото ядене, което му предложим. Аз ще се погрижа храната да е в изобилие: безспорно той ще се налапа до изнемога. След обяда ще отидем да си легнем в павилионите. Когато всички заспят, аз се нагърбвам да свърша с Бхимасена веднъж завинаги. Засега не ми трябва нищо друго освен вашето съгласие.