Младият мъж веднага приел и и дал да го ухапе. Щом острите й зъби се забили в неговата плът, той почувствувал вените му да се вледеняват. Обхванало го голяма слабост, гърбът му се превил, погледът му се замъглил, краката му затреперали. Когато се съвзел, си дал сметка, че изгледът му е променен: кожата му била станала по-тъмна, смалил се на ръст, косите му побелели.
Сигурен, че вече е неузнаваем, той решил да отиде и намери съпругата си. Тръгнал на път и стигнал в палата на Видарба, където успял да се услови за гледач на слоновете. Един път на ден той виждал отдалеч своята Дамайанти, която се разхождала самичка в парка.
Всяка вечер нещастникът пеел на звездите своята тъжна песен:
Дамайанти чула тази затрогваща песен и сърцето и се свило. Гласът на непознатия и се сторил близък. Къде го била чувала друг път?
На следната вечер същата песен се разнесла в падащия мрак.
Кой бил нещастникът, който сякаш искал да повери на звездите своята голяма мъка?
Дамайанти пожелала да разбере. Тя извикала прислужниците си и им наредила да търсят навсякъде неизвестния певец.
Намерили Нал и го завели при принцесата. Разпитали го и той не могъл да скрие кой е.
Дамайанти се хвърлила на врата му ридаеща и за чудо принцът приел веднага своя предишен образ.
Пюскара като научил, че неговият брат е намерен, отишъл в царството Видарба, за да му върне трона и богатствата.
Злата сила на Хали се разпръснала. Братята, разкаяни, се помирили.
Нал се върнал в своето царство със съпругата си и дълго живели щастливи.
Юдищира, Арджуна, Бхимасена и техните братовчеди разбраха поуката от тази история: силата на верността е безгранична; заровете и хазартните игри са изкушенията на Хали, духа на злото.
Голямата борба
Времето течеше. Не беше далеч денят, в който Дрона трябваше да се представи пред царя, за да му даде сметка за успехите на своите ученици.
Една сутрин мъдрецът нареди да забият в един от дворовете на палата стълб, на върха на който да вържат жив лешояд. Тогава извика юношите.
— Знатни принцове — им каза той, — искам да подложа за последен път на изпитание вашата ловкост и в същото време да ви доверя една голяма истина.
Той се обърна към Юдищира:
— Приготви се.
Юдищира нагласи стрелата и се прицели.
— Какво виждаш в този момент, мое дете? — го запита Дрона.
— Виждам тебе, учителю — отвърна момчето, — и виждам стълба и лешояда.
— Ти не ще улучиш целта — промърмори браминът. После извика:
— Стреляй!
Стрелата профуча съвсем близко до главата на лешояда, който изкрещя пронизително.
И другите принцове бяха извикани поред. Браминът им задаваше все същия въпрос и всичките отговаряха като Юдищира. Те не улучваха целта. Последен беше повикан Арджуна.
— Обтегни лъка си и ми кажи какво виждаш.
— Виждам главата на птицата.
— Стреляй тогава! — се провикна доволен учителят.
Главата на лешояда, отсечена внезапно, падна на няколко крачки от стълба.
Дрона прегърна Арджуна и каза:
— Ето на какво исках да ви науча: за да улучиш целта, трябва да гледаш само нея.
След като отпрати юношите, Дрона се яви пред царя.
— Велики царю — му каза той, — аз изпълних задачата, с която ме натовари. Научих твоите деца, както и племенниците ти, на мъдрост и на тайните на военното изкуство. Ако позволиш, младите принцове ще дадат пред всички доказателство за своята ловкост.
— Мой верни приятелю — отвърна царят, — ти знаеш как очаквах този час. Сляп съм и остарявам вече. Царството трябва да се предаде в млади и силни ръце. Аз обичам моите деца и моите племенници с едно и също чувство. Желая следователно царството да бъде управлявано от принца, чиито физически качества се съчетават с мъдрост и великодушие. Това публично състезание ще ни позволи, на моите министри и на мен самия, да определим кой от принцовете е достоен да стане цар. Ти сам определи деня, мястото и условията на състезанието.
За място на състезанието Дрона избра една широка поляна вън от града без дървета и храсти.
Глашатаите известиха за голямата борба в цялото царство.
Около поляната кипяха приготовления. За царя и за благородните дами построиха трибуна, засенена със скъпи тъкани и постлана с красиви килими и меки възглавници. Златни съдове бяха наредени за разхладителните напитки. Нарочни павилиони бяха отредени за брамините и воините от цялото царство.
В околностите народът беше сковал бараки и опънал палатки, за да се подслони в очакване на забавленията. Можеше да се каже, че цял град беше изникнал, гъмжащ от хора: всички касти и всички цветове се срещаха там.