Кристина Скай
Индия
ПРОЛОГ
Говореше се, че Девлин Джордън Карлайл може да накара всеки благородник, без да се усети, да се раздели и с последната си гвинея, а една монахиня — с последната си броеница.
Мъжете шепнеха помежду си, че когато станал на тринайсет години, жените започнали да го проследяват с поглед… а след това и да го следват не само с погледа си. Лондонското общество го бе обявило за завършен чаровник и изключителен мошеник; измамник, наследил стара семейна традиция, чието начало бе сложено през 1355 година. Тогава първият граф бе дал бойния си кон на своя господар, за да му даде възможност да избяга в безопасност. В последвалото клане Десимъс Карлайл се простил с живота си… и бил възнаграден с благородническа титла от изпълнения с благодарност крал.
В продължение на пет столетия мъжете от рода Торнуд никога не са имали две гвинеи накуп, но винаги са успявали да се харесват — на жени, на мъже или на родината. И най-вече — на самите себе си.
За едно нещо обаче цял Лондон бе напълно единодушен: дванайсетият граф Торнуд беше най-буйният и най-безразсъдният от дългата поредица очарователни, пламенни мъже. Със сребристи очи, поразително лице и смайващ живот, Девлин Карлайл беше разпътна личност, която не беше причинила на никого нищо наистина лошо… но и нищо истински добро.
Уви, повечето от скандалните клюки, които се носеха за него сред висшето общество, бяха верни.
Затова, когато в „Газет“ отпечатаха вестта за смъртта на Торн в една царевична нива на юг от Катр Бра по време на кървавата битка при Ватерло, всички мъже в радиус петдесет мили от Лондон си отдъхнаха с облекчение, докато всички жени в столицата изтриха крадешком по една сълза.
В това число и младата особа на име Индия Деламиър, която бе открила истинската личност под защитната обвивка на хладния чар на Карлайл.
1
— Излез, негоднико!
Слънчевата светлина обгръщаше в златисто сияние стройната фигура насред полегатите зелени поляни. На пандели върху тициановски тип коси висеше смачкана сламена шапка, а току до десния й крак стоеше среброкос вълк.
Индия Деламиър, дъщеря на херцог Девънам, един от най-едрите земевладелци в Англия, насочи пистолета си към храсталака до декоративното езерце в Суолоу Хил, който в този момент потрепна. Кой можеше да бъде толкова нагъл, че да навлезе в семейното им имение в този час? Дори онези глупаци, които дебнеха край хълмовете и тормозеха пазача на дивеча и разрушаваха заложените от него капани, не биха били толкова дръзки на дневна светлина.
А може би само така си мислеше?
— Излез на минутата или ще стрелям!
Тонът на Индия беше непреклонен; вълкът усети това и изръмжа заплашително.
Тъй като и този път отговор не последва, младата жена си пое дълбоко въздух и свали предпазителя.
— Добре тогава, не ми оставяш друг избор. Имаш три секунди, преди да ти пусна един куршум между очите.
Само допреди две минути всичко беше спокойно. Ято гъски се плъзгаха по повърхността на езерото, а големият сребърен вълк лежеше до Индия и се печеше на слънцето. Тогава гъските бяха излетели в паника, а вълкът долови миризмата на натрапника.
— Едно. Две…
Наследницата на едно от най-старите състояния в Англия отметна от тициановските си коси сламената шапка и се прицели през мерника на пистолета.
Отговор все така нямаше.
— Три!
И тя стреля.
Зеленината край езерото се разлюля. Във въздуха се разлетяха листа, а от най-близкия храст се дочу стон. В същия миг оттам излетя широкоплещеста фигура.
И се просна по очи между двата реда лавандула.
— Озапти си пистолета, дявол да го вземе!
— Иън? — Индия отпусна пръсти. Оръжието падна до нея. — Глупак такъв, можех да те убия!
Братът на младата жена се изправи, като изтърсваше прахта от бялата си риза. Нехайна усмивка разтегна силно загорялото му лице.
— Изключително съм ти благодарен, че умишлено стреля в края, а не в сърцето на храста… което щеше да бъде и в моето сърце.
— Защо не каза нещо?
— Защото, дръзка ми сестро, ми беше много забавно да те подразня. — Изтупа длани една в друга и погледна към разкъсания си ръкав. — Ти наистина си абсолютна мъжкарана, Индия. Опасявам се, че на двайсетгодишна възраст си станала още по-безразсъдна, отколкото беше на дванайсет.
Младата жена върна предпазителя на място и прибра пистолета в торбичката от еленова кожа на кръста си.
— Какво правеше там в храсталаците?
Иън повдигна рамене.
— Вървях след едни следи. По навик, нали разбираш.
Индия не му повярва нито за миг. Зад тези привидно сънливи сиви очи се криеше изключително неотстъпчив характер, особено когато Иън усетеше, че някой заплашва семейството му. Несъмнено по-големият й брат, Люк, също я държеше под око, както впрочем правеше непрестанно и цялото й прекрасно семейство през четирите месеца, откакто се бе върнала от Континента.