Индия се изправи рязко.
— Отивам при тях. Нещо не е наред, бабо, чувствам го.
— Но те имат повече от половин час преднина. Дори с Ханибал никога не би могла да ги догониш.
Погледът на лейди Деламиър попадна върху яркооцветения балон. Повдигна полата си и под нея се видяха бричовете, които бе сложила още щом бе заподозряла някаква неприятност.
— Но аз ще отида с балона, разбира се.
Херцогиня Кранфорд се намръщи и отиде да повика Конър Маккинън.
— Моята вироглава внучка тръгна след Девлин. Убедена е, че му се е случило нещо, а не мога да кажа, че съм по-малко разтревожена от нея. Ще я намериш в подножието на хълма.
Младият мъж повдигна едната си вежда.
— И как се надява да го догони? — Погледна навън и лицето му се покри с нездрава бледност. — Не с балона, надявам се. — Но щом срещна погледа на възрастната жена, страховете му се потвърдиха. Преглътна с усилие и се насили да се усмихне. — Значи с балона. Защо не? В крайна сметка, не може да е много по-трудно от това да стоиш на заливаната от огромни вълни палуба в развилнялото се море, нали?
Но въпреки това не изглеждаше ни най-малко убеден, когато се спусна след сестрата на своя приятел.
Хенри Смитсън точно правеше последна проверка на въжетата, а Индия стоеше до него, когато пристигна Конър. Той изгледа с недоверие коприненото съоръжение и поклати глава.
— Предпочитам хлъзгавата палуба в бурно море всеки ден — промърмори под носа си той.
— Конър, какво правиш тук?
Индия прикрепяше торбичките с пясък по края на коша.
— Баба ти реши, че мога да разширя опита си, като опитам да полетя с балон.
— Глупости. Дошъл си да ме държиш под око.
— Ако този балон е дори наполовина толкова ненадежден, колкото изглежда, ти си тази, която ще трябва да ме наглеждаш, палавнице.
В това време Смитсън се бе вторачил в събиращите се на север облаци.
— Време е да тръгваме, мис. Тези облаци предвещават промяна на вятъра и не ми се ще той да ни пораздруса хубавичко, докато сме горе, не и над тази долина. Но ще хванем вашата карета, не се притеснявайте. — Погледна към високата фигура на Маккинън. — Ще надхвърлим позволената тежест, ако дойдете с нас. Сигурен ли сте, че все още държите да дойдете?
— След като преживях английските бомбардировки в Северна Африка, мисля, че ще се справя с един балон. — Младият мъж погледна смръщено към коша. — Как да вляза в това?
Индия прикри усмивката си, побутна го към ръба на коша и го последва. Миг по-късно Смитсън преряза въжетата и балонът започна да се издига над широките ливади. Младата жена се взря към хълмовете на юг.
— Виждам ги!
Една карета пъплеше по лъкатушния път. Произнесе наум благодарствена молитва, че бе изпратила също и Луна, водена от миризмата на ботушите на Девлин. Сега вече виждаше и вълчицата, която бягаше, без да спира далече под тях.
Лейди Деламиър се молеше да не са закъснели.
— И как стана така, Стивънс, че предаде своята страна? — Торнуд се бе облегнал на страничната стена на файтона, като стискаше окървавената си ръка. — Парите ли бяха причината или ламтенето за власт?
— Какво знаеш ти за нуждата от пари или власт? — намръщи се неговият похитител. — Ти, който през целия си живот си имал толкова привилегии?
— Може да останеш изненадан — отвърна тихо Карлайл.
— Така или иначе, това сега е без значение. Когато получа отново този диамант, всичко ще се промени. Вече имаме много силни поддръжници. Дори дъщерята на принца-регент е изпълнена със симпатии към нас. Няколко златни гвинеи в ръцете на онези, които трябва, и си осигуряваме лоялността им.
— Така ли мислиш? Със злато ли купувате верността на онези с белег на китката?
— Много умно, Торнуд, също като маскарада ти с Джеймс Херингтън. Надхитри ни и с размяната на малката в Хайд Парк. Но в крайна сметка всичко това няма значение. Нашата кауза ще триумфира.
Девлин се изсмя хладно.
— Докато императорът е заточен на Света Елена ли?
— Не за дълго — възпротиви се разгорещено Стивънсън. — Вече спечелихме двама министри от кабинета за нашата кауза. Фокс и Уилкокс са напълно на наша страна. Не всички благоговеят към вашия едва ли не канонизиран Уелингтън.
Торн скри изумлението си. Как бяха успели тези побъркани да спечелят подкрепата на такива високи места? Изражението му остана непроменено, докато наблюдаваше адютанта.
— А какви са плановете ти за Великия човек? Той също ли трябва да бъде пожертван за вашата велика и почтена кауза?
— Вече имаше няколко опита за покушение над живота му. „Аврора“ просто ще изпълни онова, което не успяха да направят другите бунтовници. Скоро името ни ще звучи в цяла Англия, а Париж ще отвори вратите си, за да посрещне своите герои.