Трябваше да изминат няколко дълги мига, преди Иън да успее да кимне вдървено.
— Е, за това поне съм ти благодарен. А сега, приятна вечер.
Иън проследи с поглед отдалечаващата се към очакващия я екипаж фигура; цялото му същество крещеше и се съпротивляваше. Тук нещо не беше наред. Торнуд, човека, с когото го свързваше няколкомесечна бойна дружба, никога не би се държал така студено и сдържано.
Освен ако бе казал истината. Освен ако всичко бе станало точно така и раните бяха унищожили завинаги предишния Торнуд.
Това не му се нравеше никак. Дори не беше сигурен, че вярва на тази история. А след това се намръщи, като се сети за Индия, пребледняла и трепереща, когато я отнесе в библиотеката.
„Ако Торнуд има нещо общо с това, ще плати скъпо, кълна се в Бога“ — помисли си младият мъж. Знаеше обаче, че няма никакъв шанс да изкопчи нещо повече от твърдоглавата си сестра; тя твърдеше упорито, че неразположението й се дължеше на нервното напрежение, подсилено от горещината в балната зала.
Нервно напрежение ли?
Индия Деламиър никога в живота си не бе имала проблеми с нервите, Иън знаеше прекрасно това.
А то означаваше, че сестра му криеше прекалено много тайни от него.
„Защо, по дяволите? — Младият мъж се взираше в притихналия коридор и през отворената врата. — Защо, Торнуд? Защо тук и защо сега?“
Отговор обаче не последва. На стълбите нямаше никой, а стройният офицер се бе скрил в каретата си.
Иън продължи да гледа замислено в мрака навън, дълго след като чаткането на копитата бе заглъхнало.
3
— Индия? Индия, чуваш ли ме? — Херцогиня Кранфорд сведе поглед и се намръщи. — Какво става с нея, Иън? Чувстваше се чудесно, когато излязох, но изглежда пак е припаднала.
— Чувстваше се чудесно, когато излязох и аз — отвърна разтревожено младият мъж.
В този момент сестра му премигна и отвори очи.
Срещу нея стояха две напрегнати лица — херцогинята, крехка и властна, и Иън, с ядосано изражение.
— Доведи Люк и съпругата му — нареди баба му.
— Не, не искам да ги тревожа. Моля ти се, ще се оправя. — Индия се опита да се изправи до седнало положение. — В крайна сметка това трябваше да бъде грандиозното им завръщане в Лондон. Ще ми бъде много неприятно, ако разваля вечерта им. — Хвана деликатната длан на херцогинята. — Моля ти се, бабо.
— Добре — отвърна най-сетне възрастната жена. — Но трябва да ми кажеш какво става.
— Изглежда се опозорих отново — рече Индия; беше дочувала предостатъчно коментари по свой адрес като се започне от времето, когато бе четиринайсетгодишна и бе отишла да се упражнява в стрелба, заедно с Иън, за огромно удоволствие на баща си и за ужас на баба си.
В този момент в стаята влезе намръщен по-големият й брат.
— Индия?
— Добре съм, Люк. Наистина, не трябваше да…
— Индия? Скъпа, какво стана?
Червенокосата съпруга на Люк го следваше по петите.
Зълва й въздъхна.
— Явно всички са видели. Утре ще бъда в устата на цял Лондон. Все едно че ги чувам: „Най-младата представителка на семейство Деламиър се строполи пред очите на шестстотин смаяни гости.“
Херцогинята обаче я потупа по дланта.
— Глупости. Съвсем малко хора забелязаха, уверявам те. Важно е как се чувстваш.
— Добре съм, наистина. Случи се заради горещината и тъпканицата.
Баба й се намръщи. Реши да не й казва за другата изненада на вечерта, единственото, което бе попречило вече наистина да бъде в устите на всички. Не че това имаше значение. Момичето вероятно дори не познаваше Девлин Карлайл, който беше поне с осем години по-възрастен от нея.
Люк Деламиър седна до сестра си, като се стараеше да не показва своята тревога.
— Трябва да дойдеш и да поостанеш при нас в Норфолк. Силвър смесва нов аромат за „Лавъндър клоуз“; знам, че ще бъде много щастлива, ако й правиш компания. — Усмихна се многозначително на съпругата си. — Истината е, че на този етап от своята работата тя става изключително раздразнителна и не желае да има нищо общо с мен.
Младата жена стисна ръката на брат си, забелязала колко щастлив изглежда. Обхвана я завист и виновно побърза да я прогони. Люк беше преживял толкова мъчителни години и тя нямаше право да завижда на щастието му.
— Много мило, Люк, но не бих искала да се натрапвам, особено сега, когато времето ви е погълнато от тези двама прекрасни немирници. А ти бабо, дори и не помисляй за други покани. Най-добре ще се чувствам като се върна в Суолоу Хил. Единственото, от което се нуждая, е физическа активност и чист въздух. Още тази нощ ще приготвя един куфар и ще си тръгна, като взема Фрогет с мен.
— Нищо подобно няма да правиш — възкликна възмутено херцогиня Кранфорд. — Да пътуваш самичка през нощта! Не искам и да чувам за такива неща!