После ме изчака да взема картината, помаха ми лекичко с ръка и притвори очи.
— Обичам те, Ин!
Той се усмихна и отвори очите си. Те отново бяха станали лазурносини.
— И аз те обичам, Ян! — сетне тежко падна върху възглавницата си.
Не издържах; разплаках се и побягнах, стиснал здраво картината до сърцето си. Навън валеше дъжд.
След три дни го погребаха.
А на другия ден аз разопаковах картината. Тя беше жива, неописуема. Водата в нея течеше, тревите и дърветата се люлееха. Чувах вятъра. В нея имаше и любов и самота, и радост и страх, и живот и смърт. Индър Алвин бе нарисувал вечността. Картината бе поразителна. С огромна мъка откъснах погледа си и тогава разбрах — господин Алвин я бе творил с кръвта и живота си. На задната страна на картината пишеше: „Да нарисуваш вечността, означава да се слееш с нея.“
Това е. Ако дойдете в Беркт, ще ви покажа Картината на Алвин, но не отговарям за това, че може да ви омагьоса. А е напълно възможно, защото е сътворена от магьосник.