Бяха се събрали около двеста души, хора и язони, в това число и Артър Картрайт, който беше в командировка на Фалигор. Бедоус отбеляза с одобрение присъствието и на двайсетина червенокожи къртици. Боби беше съборил стария дворец на брат си и на негово място беше издигнал внушителна резиденция по подобие на човешките представителни сгради. Предците му, триста и един на брой, благоразумно бяха скрити от погледа на гостите, за да не се чувства неудобно благородният им наследник. Боксовият ринг беше съоръжен в средата на младата, грижливо подрязана морава, а около него бяха наредени петдесетина маси. Над сто сервитьори и церемониалмайстори, облечени в униформи, обслужваха гостите. Отляво на моравата се простираше обширен английски парк, но в дъното му Бедоус успя да зърне няколко жилища, които беше запомнила още от първото си посещение в страната на енкотите. Те не бяха станали по-жалки и примитивни, отколкото бяха навремето, ала на фона на великолепната резиденция на ситата имаха съвсем мизерен вид.
— Сюзън! — възкликна император Боби, щом я видя. — Радвам се, че успя да дойдеш.
Бедоус се стъписа от това посрещане — откакто новият ситат се възкачи на престола, едва ли беше разменила с него и двадесет изречения. А сега я поздрави, сякаш бяха стари приятели, и няколко минути си бъбри с нея за насекоми, после някой от новодошлите привлече вниманието му и Боби хукна да го приветства.
Тя чу зад гърба си приглушен смях, обърна се и се озова лице в лице с Картрайт.
— Ако нашият Боби не беше вече император, бих си заложил главата, че е кандидат за тази длъжност — изрече той.
— Да, май наистина малко се престарава — съгласи се Сюзън.
— Политикът в него си казва думата — продължи Картрайт развеселен. — Голяма работа е, нали?
— И още как!
Картрайт огледа масите.
— Не виждам табелки с имената, нито някакви указания кой къде да седне. Подозирам, че Боби е посетил някое и друго градинско парти, докато се е подвизавал по другите планети, но съвсем е забравил как е намерил мястото си. Какво ще кажеш да окупираме някоя от масите?
Бедоус кимна и Картрайт я поведе към една свободна маса.
— Въобще не ми е ясно какво правя тук — каза тя, когато се настаниха. — Нямам никаква представа от бокс.
— Тук си, защото Боби обича да се докарва пред хората, които му гостуват. Колкото до бокса, работата е съвсем проста. Двама души — в нашия случай един човек и един язон — се качват на ринга и всеки се опитва да убие другия.
— Бих предпочела да ме беше поканил на симфоничен концерт.
— А аз бих предпочел да беше докарал някой не толкова титулован боксьор като този Уичински. Тогава шампионът на язоните можеше да победи, а това би се отразило чудесно на самочувствието им.
— Нищо чудно и да успее — изрече Бедоус с безразличие.
— Чувам, че бил добър, но досега не се е изправял срещу противник от такава класа. Струва ми се, че шансовете му са много малки. — Картрайт хвърли поглед надясно. — Охо! Имай готовност. По всичко личи, че ще бъдем удостоени с височайшето присъствие.
В този миг император Боби се приближи и се настани на тяхната маса.
— Надявам се, че нямате нищо против да седна при вас?
— Но моля ви, ваше величество! — Картрайт се изправи и изчака Боби да заеме мястото си. — В края на краищата това е вашето парти.
— Очарователен израз — произнесе Боби с най-приятния си глас. — Виждам, че не пиете. Мога ли да ви предложа коняк? Превъзходна марка, внос от системата Лебед.
Той направи знак на един сервитьор, който се приближи, отвори бутилка коняк и наля три чаши.
— Пия за здравето ви, ваше величество! — вдигна чашата си Картрайт.
— Аз бих предложил по-добър тост — поклати глава Боби.
— Нека да го чуем.
— Добре тогава. — Ситатът се изправи и почака, докато всички погледи се насочиха към него. — Приятели мои, предлагам тост: да пием за скорошния и щастлив брак между Фалигор и Републиката!
Язоните го възнаградиха с бурни ръкопляскания, докато хората реагираха по-сдържано.
— Моля за извинение, ваше величество — обърна се Картрайт към Боби, който отново зае мястото си. — Но ми се струва, че не разбрах тоста ви. Отношенията между Републиката и Фалигор никога не са били по-добри.
— Така е — съгласи се ситатът. — Именно затова си мисля, че е дошло времето да станем неин пълноправен член.
— Ще станете, когато му дойде времето. Нека не насилваме нещата.
— А защо не? — поинтересува се Боби с обезоръжаваща усмивка.
— Виждам, че идеята ви се струва великолепна, ваше величество — продължи Картрайт, — но ви моля да прецените още веднъж положението си на протекторат. Сега не плащате данъци, населението не подлежи на задължителна военна служба, получавате помощ по всички направления, Републиката субсидира производството ви…