— Според думите ви излиза, че протекторатът е по-добре, отколкото да си равностоен партньор… Но защо ми е някак трудно да ви повярвам?
— Повярвайте ми, ваше величество, когато Фалигор е готов да влезе в Републиката, ще ви поканят и ще ви приемат. Но нивото на грамотността тук е под петнадесет процента, първият випуск на университета Татрам ще се дипломира чак след две години, имате само три космодрума, а по-голямата част от земята ви още не е разработена. Фалигор бележи невероятен напредък, но все още не е готов да се включи в съревнованието между различните светове на Републиката на равна нога.
Боби се усмихна.
— Тогава вие ще ни помогнете.
— Нали ви помагаме, ваше величество! Фалигор постигна такъв напредък, какъвто никой не би могъл да очаква. И ще продължи в този дух.
— Тогава трябва да ни приемете в Републиката, за да продължим да напредваме под зоркото й око.
— Вие и сега напредвате под зоркия й поглед.
— Не е същото.
— Ще ми позволите ли да попитам на какво се дължи този внезапен интерес към членството в Републиката? — намеси се Бедоус. — Днес за пръв път чуваме за това ваше желание.
Боби сви рамене.
— Преди да доведа тук този мъж, Били Уичински, отидох на Сириус V да го погледам най-напред как се бие. Бил ли сте на Сириус V, Артър?
— Не.
— А вие, Сюзън?
— Бях веднъж, преди много години.
— Огромна планета, далеч по-голяма от Фалигор. Но населението й е едва тридесет и пет хиляди души… И при все това тя е член на Републиката!
— За това си има причини — каза Картрайт.
— Ще ви бъда благодарен, ако ми ги разясните.
— Сириус V е една от първите планети, колонизирани от човека, когато излязъл в галактиката. Повече от хилядолетие той играе важна роля като производител на космически кораби и в рудодобива. Нещо повече, на Сириус V няма местно население — той е изцяло човешка колония.
— Но някога е имало местно население — отбеляза иронично Боби.
— Това е наистина тъжен момент в нашата история. Ние променихме планетата по свой образец, без да разберем, че обитателите й са разумни. — Картрайт замълча неловко. — Във всеки случай повече от хиляда години цялото население на Сириус V е човешко.
— Значи ли това, че планета, на която местното население преобладава над човешкото, няма шансове да влезе в Републиката? — попита Боби. — Много добре ми е известно, че това далеч не е така.
— Не, разбира се, съвсем не исках да кажа това. В миналото сме правили достатъчно грешки, но сега, с времето, сме ги осъзнали и сме поправили повечето. Някога планетите са били поглъщани от Републиката пряко волята им, но за щастие това време е отминало. Днес, за да стане член на Републиката, всяка планета трябва да проведе гласуване.
— Сигурен съм, че ще убедя народа си да гласува.
— Вашият народ са енкотите, обаче за членството трябва да гласува цялата планета, а повечето от местните жители не могат дори да прочетат бюлетината. Нещо повече, Републиката определено предпочита световете с общопланетно правителство, за да знае с кого си има работа. Тя няма никакво желание да се договаря с ризалите за доставка на хиляди тонове зърно, за да се окаже в един момент, че между тях и траджите е избухнала война и всичките им ниви са опожарени.
— Това са дребни проблеми, които могат да се решат — възрази Боби. — Предлагам да обединим усилията си и да започнем да търсим решението.
— Пак ще повторя, че ние вече ги решаваме, при това с незапомнено темпо.
— Виждате ли? — изрече Боби с усмивка. — Ние вярваме във вас, Артър. — Погледът му се насочи към другия край на поляната. — Извинете ме за момент. Току-що пристигна посланикът на Лодин ХI. Време е да вляза в ролята си на примерен домакин.
С тези думи той стана и тръгна да посрещне новия гост.
— Да… — замислено изрече Картрайт и повтори: — Да-а… Какво ще кажеш за всичко това?
— Имаш предвид намерението му да се покаже примерен домакин пред посланика на лодинитите ли? Той просто се опитва да ти покаже, че има и други възможности. Чувам, че Лодин ХI е на път да се включи в новосъздадения Съюз на световете, организиран от канфоритите.
— Не — нетърпеливо я прекъсна Картрайт. — Въпросът ми е какво мислиш за казаното от него преди това. Той знае, че ще минат десетилетия, преди да приемем Фалигор в Републиката.
— Естествено, че го знае, Артър.