Трябваше да мине седмица, докато Боби я удостои с аудиенция, тъй като междувременно той се развличаше на близката Бета Леморис III. Най-сетне Сюзън се озова седнала срещу писалището на императора, който не изглеждаше ни най-малко уморен от всичките тези пътувания. От картините и холограмите по стените, от формата на бюрото и столовете, от килима на пода по нищо не личеше, че обитателят на кабинета не е човек.
— Колко се радвам да ви видя отново, Сюзън! — възкликна Боби и златистата му козина потрепна, когато й отправи подкупващата си усмивка. — Как върви колекционирането на насекоми?
„Политик до мозъка на костите си, не мога да ти го отрека!“ — помисли си тя с известна доза възхищение.
— Артър Картрайт ме помоли да поговоря с вас, ваше величество — изрече на глас Сюзън.
— Как е моят приятел Артър? — поинтересува се той. — Не съм го виждал от месеци.
— Напоследък е много зает. Тази година открихме още десетина миньорски планети.
— Предайте му да дойде на Фалигор да си отдъхне — предложи императорът.
— Той и така не забравя за Фалигор — отговори Бедоус. — Всъщност на това се дължи молбата му.
— Аха… — Изведнъж лицето му доби изражение по-скоро на нещастно кученце, отколкото на язон или човек. — Онези речи.
— Според него вие вдъхвате на народа си надежди, които няма да се сбъднат.
— Никога ли? — остро попита Боби.
— Поне не в близко бъдеще. Нещо повече, вие действате съвместно с един много способен политик, който демонстрира явното си нежелание да се присъедини към Републиката.
— Той е само един подстрекател на тълпите — сви рамене Боби. Този жест, съвсем нехарактерен за расата му, при него започваше от черепа и бавно надипляше златистото му руно чак до трипръстите ходила.
— Защо тогава ви трябваше да се съюзявате с него?
— Защото, макар и подстрекател, той е много популярен, а аз съм президент на цялото население.
— Той е много опасен, ваше величество.
— Моето намерение е да го привлека в правителството и да му дам официална длъжност, така че никога повече да не му чуете гласа — увери я Боби. — Но междувременно двамата с него стигнахме единодушно до мнението, че нещата вървят прекалено бавно. Не е редно да идваме при вас с шапка в ръка като просяци и да ви молим за самоуправление. Ние имахме такова още преди ти да кацнеш на нашата планета. И никога не сме се отказвали от него. Защо тогава трябва да се унижаваме, за да си го върнем?
— Не разбирам какво унизително има да образоваме народа ви, да развиваме икономиката ви, да ваксинираме децата ви и да ви показваме как да използвате най-добре природните си ресурси — заяви Бедоус.
— Не се и съмнявам, че не разбирате. Причината вероятно е в това, че никой никога не е заповядвал на вашата раса.
— Всичко, което ви посъветвахме — а ние ви даваме съвети, не заповеди, — е за доброто на Фалигор, ваше величество.
— Независимо от това ние сме недоволни, че не ни се дава възможност за самоуправление. По този въпрос двамата с Бариоки сме единодушни.
— Възможно е срокът, за който ще останете протекторат, да бъде съкратен — предположи Бедоус. — Но не и ако имате Бариоки за съюзник.
— Той е много проницателен политик.
— И малко по-умен от необходимото.
— Бариоки ви плаши, нали? — попита Боби с усмивка.
— Републиката не се плаши от нищо — отвърна Сюзън. — Но вие би трябвало да се боите от него, ваше величество.
Боби отново се изсмя.
— Та той е само един ризали!
— Знаете, че откакто той се върна от Канфоритската система, армията на ризалите се е увеличила тройно.
— Всички страни на Фалигор имат армии — изрече Боби с нежелание.
— Защо? — настоя Бедоус. — Язоните имат само седем космически кораба, четири от които са ваши. С кои планети възнамерявате да воювате?
— Нека да разсея съмненията ви, Сюзън — изрече Боби с усмивка. — Армиите ни са само за показ и за защита на териториалните граници. Колкото до армията на ризалите, тя е направо смехотворна и се командва от най-големия клоун.
— Прего Катора съвсем не е клоун — възрази Бедоус. — Възпитаник е на една от най-добрите военни академии на Делурос VIII.
— Прего Катора вече не е главнокомандващ на армията на ризалите — отвърна Боби.
— Така ли?
— Спомняте ли си боксовия мач, който организирах преди време?
— Да. — Сюзън го погледна с недоумение. — И какво?
— Спомняте ли си Гама Лабу, язона, който би вашия шампион?
— Да.
— Та същият този Лабу с тяло на самодоволен гигант и мозък на дете сега командва армията на Бариоки. — Боби отметна глава и се изсмя. — Лабу, който не умее даже да си напише името! Ако му кажете, че врагът настъпва от изток, той сигурно ще тръгне в настъпление към Небесните хълмове. Разбирате ли сега защо Бариоки не ме притеснява?