Бариоки реши, че няма никаква причина длъжността министър-председател да остава незаета само заради липсата на конституция, и я съчета с президентския пост. И тъй като нямаше закон, който да определи как да се провеждат изборите, избори също нямаше.
Седмица след смъртта на Боби генерал Лабу се появи на екрана, за да се извини пред обществеността. Той увери зрителите, че няма нищо против енкотите, а просто е изпълнявал заповед. Дълбоко съжаляваше, че е бил принуден да избие толкова много от последователите на Боби, за да защити собствените си войници. Убеждаваше аудиторията, че е само войник, който се е заклел във вярност пред президента, дори и не винаги да е съгласен с нарежданията му.
Бариоки се замисли дали да не го уволни за неподчинение, но установи, че за една нощ речта на Лабу го е превърнала в герой и ако предприемеше нещо срещу огромния войник, можеше да се стигне до метеж. Така че вместо да направи това, президентът извика генерала в кабинета си, двамата се прегърнаха пред холокамерите и по този начин бе предотвратена още една криза.
В продължение на няколко месеца всичко беше спокойно, но после до Рем започнаха да стигат тревожни слухове. Болимбо измъчвали и убили двама траджи, ризалите подпалили дома на някакъв търговец от племето на енкотите, отворил магазин в един от техните градове, енкотите отказвали да търгуват с болимбо. Университетът Сабаре, в който преобладаваха енкотите, лишил от достъп трима способни студенти ризали в отговор на опожаряването на дома на техния съплеменник. Над двадесет хиляди къртици, предусещайки, че следващата група, която ще се окаже на мушката, са те, се върнаха на родната си планета.
Най-накрая Картрайт събра група от десетина човека и издейства аудиенция от президента.
Хората обясниха, че обществото на планетата се разпада. Налагаше се да се направи нещо, за да се сложи край на това връщане към племенното разцепление. Бариоки беше президент. Би трябвало или да ратифицира новата конституция, или поне да вземе някакви мерки за решаване на проблема, иначе не след дълго Фалигор щеше да има нужда от двадесет и седем конституции — по една за всяко племе.
Бариоки ги изслуша, увери ги, че ще се бори за решаването на проблема с всички възможни средства, и им благодари за загрижеността. Хората напуснаха кабинета му почти убедени в намерението му да предприеме нещо.
Ала никой не беше подготвен за това, което последва.
За две седмици той национализира всички мини, а преди да са изминали три месеца, всички предприятия, в които работеха повече от сто язони, станаха собственост на правителството.
След всяка конфискация Бариоки се появяваше на екраните на видеоприемниците, за да обясни действията си. Според него най-добрият начин да се преборят с племенното разцепление бил пълното му премахване от икономиката. Язоните вече не работели за отделни енкоти, ризали или траджи, а за правителството, което не е само на едно племе, а на всички племена.
Язоните, чиито предприятия бяха конфискувани, вдигнаха врява, но тя постепенно заглъхна, след като Бариоки нареди на вечно извиняващия се Лабу да премине под строй с войниците си по улиците пред фирмите на протестиращите.
И тъй като правителството не плащаше данъци на собствените си органи, с одържавяването на основните дейности в бюджета зейна огромна празнина. Това накара Бариоки да вдигне данъците за всички останали отрасли на икономиката. Енкотите бяха в състояние да плащат най-много, затова и основната данъчна тежест падна върху тях. Съплеменниците му ризали бяха облагани с най-ниските налози, при това можеха напълно да се освободят от плащания, като изпратеха един член от семейството в армията.
Да се оплакваш на правителството беше не просто безсмислено, а и опасно, затова множество комитети от язони посетиха Картрайт и останалите хора, установили се в Рем, с молба да се намесят и да разговарят с Бариоки от тяхно име.
Картрайт най-сетне отстъпи пред молбите им и уреди нова среща с президента, на която освен него щяха да присъстват и някои от сътрудниците му.
— Господин президент — започна Картрайт, след като той и хората му бяха въведени в голямата заседателна зала в президентския дворец, — когато ви предупреждавахме за племенното разделение, нямахме предвид това.
— Защо, да не би да е имало в последно време изблици на племенни вражди? — спокойно се поинтересува Бариоки.
— Имало е — заяви Джефри Самюелс, бивш офицер от флота, който след приключване на службата се беше оттеглил в огромна ферма на тридесетина мили от Рем.