После идва Научният отдел към правителството. Не знам какво е било първоначалното му предназначение — заслугата за създаването му принадлежи на Боби. Той го основа в Рем, след като го направихме президент. Предполагам, че отделът се е занимавал с различни опити в областта на земеделието и рудодобива. Знам само, че е трябвало да извършва медицински изследвания върху лабораторни животни.
Не ми е известно със сигурност с какво се занимава и в момента, но мога да си представя — миналата седмица бях в Ромул по работа и една вечер чух откъм горните етажи ужасяващи писъци. Веднага тръгнах да видя от какво са предизвикани, ала пред всички врати стояха военни и не ме пуснаха да вляза.
Казаха ми — лично аз не съм го видял с очите си, — че всеки ден огромен камион спира откъм задната част на сградата. Никой не е виждал какво кара, но разправят, че вонята била ужасна.
Конституция, разбира се, все още няма и докато Лабу публично насърчава дебатите, онези, които дръзват да му припомнят обещанията, изчезват и повече не се чува за тях.
Не знам как се стигна дотук, Сюзън. Ние изучавахме грешките при по-ранните ни опити за колонизация и се стараехме да ги поправим. Държахме военните настрана. Не сме сторили нищо, с което да засегнем язоните. Дадохме им не само здравеопазване и съвременни земеделски методи, ние разработихме мините, които на практика изхранват планетата. Дори да сме отдавали предпочитание на енкотите, ние ясно показвахме, че това е само временно, докато останалите ги догонят. Помогнахме им да изработят конституция, която може да служи като образец за всяка планета в галактиката.
И въпреки това, откакто получи независимост и самоуправление, Фалигор е имал само двама президенти — единият тиранин, другият луд. Народът гласува за първия и приветства втория като герой, дошъл да го освободи.
И изведнъж, само за едно кратко десетилетие, Фалигор от благороден експеримент се превърна в полицейска държава, ръководена от управник, който не умее нито да чете, нито да пише.
Как се стигна дотук? Моя ли е вината? И ако е така, къде сбърках?
И което е по-важно, как бих могъл да поправя грешката си?
Досега Лабу винаги е бил много предпазлив по отношение на хората, но никой от нас не вярва, че това ще трае дълго, дори и пред неизречената заплаха от наказателни мерки от страна на Републиката. Уидърспун е успял да го убеди, че Републиката никога няма да се намеси в събитията на Фалигор, и аз имам неприятното усещане, че е прав. Ние толкова дълго и упорито се борихме да оставят развитието на планетата в наши ръце, че Републиката сигурно ще остане настрана дори лудостта на Лабу да се прехвърли и върху хората. Само за да даде урок на бъдещите строители на общества — ако от самото начало не искате нашата войска, не очаквайте тя да дойде и да ви спасява, след като сте забъркали кашата.
Ала ние все пак оставаме, живеем ден за ден с надеждата, че лудият ще се изцели, и със страха, че това няма да се случи. Всеки ден ни носи ново оскърбление, ново варварство, нов зловещ слух, който става още по-зловещ, защото не можем да го опровергаем. И все пак ние оставаме. Едва ли някой вярва, че скоро тази планета пак ще бъде „диамантът на Външната граница“ на Джони Рамзи, но по един или друг начин ще трябва да я върнем в правия път.
Мисля, че това, което ни задържа тук, е любовта ни към язоните. Те са толкова скромни, но с такива възможности! И нямат представа как да се преборят с твар като Гама Лабу, затова трябва ние да го направим вместо тях или поне да им покажем пътя. Все още ми е трудно да повярвам, че един Лабу и даже Бариоки произхождат от същата раса, която е създала Дизанко, та дори и некадърния, но очарователен владетел Боби.
Знам, че разсъжденията ми са малко несвързани, Сюзън, но тези неща не могат да се кажат на глас — опасно е. Никога не знаеш кой може да те подслушва и да те издаде на главорезите на Лабу — за пари, за служба или, което е най-вероятно, за да освободи свой близък от някой от стотиците затвори, избуяли като плевели из цялата страна.
Не искам да те тревожа излишно, но може това да е последното писмо, което ти пиша. Не вярвам впрочем да ми се случи нещо… Ала тук непрекъснато се говори, че междупланетната пощенска служба ще бъде закрита, поне докато Лабу не се снабди със сканиращо устройство, за да преглежда писмата ни. Вероятно няма да успее и до края на живота си — единици от неговите последователи могат да четат. Проблемът е там, че онези, които умеят да четат и да мислят с главите си, предпочитат да си държат езика зад зъбите или поне да не изказват мнение публично. И не съм аз този, който ще ги упрекне, след като съм се затворил в стаята си зад спуснатите щори и пиша на човек, за когото знам, че не би могъл да направи нищо в тази ситуация.