— Той е на власт едва от година. Можем да поправим щетите за още по-кратък срок.
— Без да сме го свалили? — попита скептично тя. — И кой ще поведе атаката срещу президентския дворец, вие ли?
— Все някой ще го направи. Някой от язоните.
— И с какво ще щурмува барикадите? С тояги и камъни ли?
— Не знам — призна Картрайт. — Но не съм готов да избягам и да зарежа всичко само защото не знам. Все трябва да има някакъв начин.
Тя отмести поглед от пътя и се взря в него със съчувствие.
— Знам колко много значи за вас тази планета, Артър, колко много от себе си сте вложил в нея и съжалявам, че нещата се обърнаха така. Но минавало ли ви е някога през ума, че положението може да стане и много по-лошо, преди да тръгне към оправяне?
— Те са порядъчни същества — твърдо изрече Картрайт — и няма вечно да се примиряват.
— Сигурно — съгласи се тя. — Само че аз съм на петдесет и три. За мен не съществува такова нещо като вечност… впрочем и за вас също. Погледнете ги, Артър! Те си играят на правителство. Заседават, обсъждат, решават — и нямат никаква представа какво правят. Когато им трябват пари, просто си ги печатат, а щом се окаже, че така не се получава, конфискуват каквото им е нужно от магазините на къртиците. Избиват животните в резерватите, за да се упражняват в стрелба, после се чудят защо туристическата индустрия запада. Затварят църквите и издигат статуи на Конрад Бланд. Те са диваци, Артър. Вие дадохте всичко от себе си, но искахте да постигнат твърде много за прекалено късо време. Никой не ви упреква за това, ала е време да разберете с кого си имате работа. За какво им е притрябвало да се подчиняват на законите на цивилизованите светове? Само преди едно поколение никой тук не бе и чувал за тях. Искаха демократично управление, а се озоваха под властта на Уилиам Бариоки. Опитаха се да поправят грешката си и се сдобиха с Гама Лабу! — Тя го изгледа. — Наистина ли мислите, че онзи, когото ще поставят на мястото му, ще бъде по-добър?
— Трябва да има някакво решение!
Тя го изгледа отново, въздъхна уморено и през останалата част от пътя не каза нито дума.
Когато отключи входната врата и влезе, Картрайт не беше ни най-малко изненадан, че къщата му е напълно ограбена, а слугите — всичките енкоти — не са на мястото си. Повечето мебели бяха изчезнали освен кухненския комплект и едно кресло, компютрите липсваха, холовизорите бяха отмъкнати, килерът — опразнен. Месец след преврата на Лабу всички застраховки на Фалигор бяха отменени, но той грижливо описа липсващите вещи и си поръча подобни в един от малкото местни магазини, на които можеше да се разчита. Откри няколко консерви със супа, които грабителите или не бяха забелязали, или просто не бяха пожелали, стопли си една купа и реши, че така или иначе организмът му едва ли би приел друга храна в този момент. После за пръв път от месец насам взе душ и се строполи на леглото. Проспа деветнадесет часа, а когато се събуди, отиде с колата си да купи някакви продукти и малък холовизор. Прибра се у дома, направи си овесена каша и включи холовизора.
Говорителят, облечен във военна униформа (изглежда напоследък всички се обличаха така), четеше прогнозата за времето, което не изискваше кой знае какви усилия — то си беше както винаги меко, умерено, с кратък следобеден дъждец. Когато свърши с времето, говорителят направи кратък преглед на новините от деня — великолепната нова титла на Лабу, промените в имената, амнистията за всички затворници (като не се споменаваше нищо за положението „един от петима“ и че амнистията засяга само политическите затворници) и накрая съобщение, отнасящо се за преподобния Джеймс Оглипси, който се прибирал от триседмична почивка в Националния парк „Гама Лабу“ (бивш „Джонатан Рамзи“).
Оглипси, близък приятел на президента Лабу, на връщане у дома очевидно бил нападнат от подивели религиозни фанатици. По неизвестни причини нападателите го подложили на мъчения и накрая го разпънали на кръст. (На екрана се появи холограма на обезобразеното до неузнаваемост тяло на Оглипси, което все още висеше на кръста.) Извършителите били задържани и изпратени в затвора, но за съжаление армията пристигнала твърде късно на местопроизшествието, за да спаси обичания религиозен водач.