За един сравнително слабо развит свят това беше забележителна операция. За по-малко от шестдесет дни около седем милиона къртици бяха закарани в лагерите. От тях само четиристотин хиляди не успяха да напуснат планетата навреме, но Лабу отпусна още една седмица и за тяхното спасяване.
Когато и последната къртица напусна Фалигор (малкото, които упорито отказваха да заминат, бяха излавяни методично от частите на Уидърспун), Лабу излезе с ново обръщение към народа си.
Той уведоми своите поданици, че за пръв път от цяло поколение Фалигор е чист. След като всички външни врагове си бяха заминали като къртиците или бяха държани на разстояние като хората, беше дошло времето да построят своята Утопия.
— И това ще стане — добави той — веднага щом ликвидираме вътрешния враг.
13
Картрайт тъкмо приготвяше сутрешното си кафе, когато на входната врата се почука. Първото му движение беше да се скрие, но знаеше, че няма смисъл. Ако бяха дошли за него, така или иначе щяха да го открият.
Вторият му порив беше да грабне пушката, но имаше някаква нищожна вероятност да го търсят само за разпит или да искат сведения за някой съсед. Видът на пушката в ръцете му можеше мигновено да подтикне главорезите на Лабу към насилие.
Накрая въздъхна дълбоко и тръгна към входната врата. На фотоклетката не можеше да се разчита, тъй като нямаше ток — нещо обичайно в последно време, затова протегна ръка, хвана бравата и я натисна. Пред него стоеше Сюзън Бедоус.
— Артър, добре ли си? — попита тя и бързо влезе вътре, за да го подкрепи. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.
— Нервна реакция — отвърна той и бързо затвори вратата след нея. — Какво, за Бога, правиш тук, Сюзън?
— Не получи ли съобщението ми? Изпратих го по подпространственото радио преди два дни.
— Не съм получавал съобщения по подпространственото радио повече от три месеца.
— Но аз ти пратих!
— Вярвам ти — отвърна Картрайт и я въведе в запуснатия хол. — Влизай и се настанявай. Как си?
— Добре съм, благодаря. Но не мога да кажа същото за Фалигор.
— Защо се върна?
— Езра и Марта Симпсън са починали. Идвам за погребението им.
— Но това е нелепо, Сюзън, даже повече от нелепо! Те са мъртви от близо месец.
— Аз разбрах едва преди два дни. Пратих телеграма да питам кога е погребението и получих отговор, че ще бъде утре.
— Онзи, с когото си се свързала, дори не ги е познавал — уморено изрече Картрайт.
— Но защо тогава ми казаха?…
— Трябвало е да платиш двеста кредита за входна виза, а изходната струва сто. Фалигор има отчаяна нужда от твърда валута. За тях са важни твоите триста кредита, които всъщност са повече — на чуждите кораби не е разрешено да кацат на планетата и без съмнение е трябвало да платиш поне още хиляда за полета с кораб на правителството, за да стигнеш до Фалигор. Къде си отседнала?
— Имам стая в „Империал“ в Рем.
— И там също няма да приемат местна валута, освен ако не си язон. Но щом вече си тук, ще останеш при мен. Поне тези пари няма да идат в ръцете на Лабу.
Бедоус премълча.
— Ясно, че работите са лоши, но колко? — изрече тя най-сетне.
— Не си представям, че може да стане по-лошо. Чу ли за къртиците?
Тя кимна.
— Интересно, как онзи успя да излезе сух от водата?
— Е, те поне са живи — продължи Картрайт, все едно че не беше чул въпроса. — През последната година той методично изтребва по-малките племена. Няма начин да разберем точно колко са жертвите, а правителството, разбира се, отрича да носи някаква отговорност. Много бих се учудил, ако броят им е по-малко от милион.
— Милион? — повтори невярващо Бедоус.
— Най-малкото.
— Знаех, че е луд, но нямах представа…
— Аз дълго вярвах на нещо, което един приятел язон ми каза — че той не бил луд, а просто варварин, упражняващ властта от името на своето племе с маниакално настървение. Ала сега… Просто не знам. — Той замълча. — Не знам дали е луд или нормален, но извършва геноцид в мащаб, незапомнен от времето на Конрад Бланд.
— А ти, Артър? — сериозно попита Бедоус. — Ти в безопасност ли си?
— Никой не е в безопасност, но поне засега е оставил на мира повечето хора.
— А със Симпсънови какво стана?
Картрайт вдигна рамене.
— Не знам.
— От какво умряха?
— Грабители проникнали с взлом в дома им и ги пребили до смърт с тояги.
— Тогава той е виновен!