Ала за пожизнения президент това бяха дребни грижи, които само го дразнеха, и нищо повече. Терорът продължи да властва с неотслабваща сила, докато не се случиха две събития без връзка помежду си. Без някой да подозира, те отбелязаха началото на неговото падение.
Първо, след като беше похарчил и последната си валута за оръжие, Лабу откри, че не е в състояние да плаща на войската си с друго, освен с напълно обезценените фалигорски долари. С петнадесетте милиарда, които получаваше седмично редовият войник, не можеше да се купи и един хляб.
И на второ място, до ушите на Лабу стигна слухът, че Уилиам Бариоки, който след преврата живееше в изгнание на съседния Талисман, е успял да убеди правителствата на Талисман и на Републиката да свалят узурпатора и да върнат самия него на власт.
Пожизненият президент реши, че това е пратена му от небето възможност да отвлече вниманието на войската от обстоятелството, че астрономическите заплати нямат никаква стойност. Откакто беше узурпирал властта, той успя да се сдобие с шестдесет и три космически кораба. Всички те чакаха, заредени с гориво, добре въоръжени и готови да потеглят, на космодрума в Рем. Едва ли щеше да се появи по-добър шанс да се вкарат корабите в действие, да се умири армията и да се напълни празната хазна, като се плячкоса някоя чужда планета.
Сутринта, след като до него стигна мълвата за Бариоки, пожизненият президент Гама Лабу обяви война на Талисман.
17
— Знаеш ли — каза Бедоус, седнала на масата срещу Картрайт, — това може би е най-доброто, което някога се е случвало на Фалигор.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо? — изуми се Картрайт. — В една война всички са губещи.
— Глупости, Артър. Това звучи страхотно в университетска лекция или в книга, но е факт, че винаги има победител. Как мислиш, кой пише историческите книги? Победителите! — Тя млъкна, за да сдъвче хапката си. — Смятам, че този път Лабу е затънал до гуша.
— Не знам — колебливо изрече Картрайт. — Икономиката на Талисман не е кой знае колко по-развита от нашата, а и не си спомням да съм чул нещо добро за военната им машина. Надявам се, че не разчиташ Републиката да се втурне да им помага. Този техен управник — президентът Баямула — продължава да отхвърля ухажванията й. По-тактично от Фалигор, вярно, но не по-малко категорично.
— Виж какво — прекъсна го Бедоус. — Населението на Талисман не е човешко, а Канфорийските близнаци и Лодин ХI заедно с привържениците си търсят съюзници срещу Републиката. Самият факт, че Баямула е нападнат от един луд, а Републиката няма намерение да му помогне, е достатъчен повод няколко извънземни раси да му се притекат на помощ.
— И какво от това? — не се предаваше Картрайт. — Какво следва?
— Че дните на Лабу са преброени.
— Е, и? Талисман ще завладее Фалигор и ще се установи нова военна диктатура.
— Талисман не може да си го позволи — възрази Бедоус. — Той едва успява да крепи собственото си правителство.
— Може би натискът от две страни — и от Републиката, и от чуждите планети, ще накара Лабу да се вразуми — предположи Картрайт обнадежден.
— Не разбирам кое те навежда на тази мисъл. Досега нищо не успя да го вразуми.
— Защото винаги е заставал на нечия страна. Никога не е изпадал в положение, когато всички са срещу него.
— Съмнявам се, че това ще наруши спокойствието му. Не, надеждата ни е Талисман да се сдобие бързо със съюзници и да унищожи нашествениците.
— Ако вече не е капитулирал — мрачно изрече Картрайт.
— Това не ти е нападение на Републиката над планета с двадесет милиона човешко население, когато небето е черно от кораби. Става дума за два обеднели свята, зле въоръжени за война от междупланетен мащаб. Няма да се свърши толкова бързо.