— Но ако Талисман получи помощта, която му трябва…
— Мозес Баямула е горд. Той няма да поиска помощ, докато не се увери, че няма да мине без нея. Това може да отнеме ден, седмица, а вероятно и месец. Не е изключено да грешим и той да е в състояние да спечели войната без чужда помощ.
— Говориш така, Сюзън, сякаш всичко е въпрос единствено на логика. Но не е тъй — това е война. В момента тя се води на Талисман, ала ако оттам отблъснат нашествието, следващата битка ще се води тук. Била ли си някога на война? Аз съм бил и повярвай ми, никак не е приятно.
— А това, което става на Фалигор, откакто Лабу взе властта, да не би да е приятно?
— Никак, мътните да го вземат! — съгласи се Картрайт с въздишка. — Добре де, няма смисъл да спорим. Каквото има да става, ще стане. Най-добре да пусна холовизора и да видим дали няма някакви новини.
Тя го погледна и тъжно поклати глава.
— Бедни ми Артър! Ти все още мислиш за Фалигор като за планетата от бляновете ти, а не като за онова, което е в действителност.
— Моля?
— Още отсега мога да ти кажа какво ще съобщят. Ще ни уверят, че печелим победи, коя от коя по-славни, че настъпваме и врагът понася огромни загуби, че президентът Баямула е избягал и че крайната победа е близко… И ще продължават да го твърдят, докато силите на Баямула кацнат на Фалигор и завземат резиденцията на Лабу.
— Да, сигурно така ще стане. И все пак няма да ни навреди да погледнем.
Той пусна холовизора и точно както беше предсказала Бедоус, говорителите предвиждаха скорошна победа.
После се включи и Лабу. Той заяви, че ненавижда войната и ще я прекрати веднага щом Талисман се съгласи да предаде изменника Уилиам Бариоки на Фалигор и да плати обезщетение от два милиарда републикански кредита, защото дал подслон на беглеца. Докато малодушният президент на Талисман не удовлетвореше тези две искания, войната щеше да продължи.
Когато започна на нова сметка изброяването на загубите на врага, очевидно силно раздути, Картрайт изключи холовизора.
— Изненадан ли си? — насмешливо попита Бедоус.
— Озадачен съм.
— Така ли? От какво?
— Защо Мозес Баямула просто не ни предаде Бариоки?
— Поискахме и огромна сума, за да изтеглим армията си, забрави ли?
— Сигурен съм, че това може да се уреди. Лабу иска Бариоки, нищо повече.
— Грешиш, Артър. Нужен му е и враг отвън, та народът да не обвинява него, загдето не може да си купи нищо с парите си, а електричеството и водата никакви ги няма.
— Ето още една причина Баямула да предаде Бариоки на Лабу. На негово място щях да направя точно това.
— Вероятно тъкмо поради тази причина не си президент на Талисман — сухо отвърна Бедоус.
18
Талисман беше подготвен за нападението. Той беше дал подслон на десетки хиляди язони, много от тях правителствени служители, изпаднали в немилост, които разполагаха с огромно количество сведения в замяна на предоставеното им убежище.
Освен това зле подготвените пилоти на Лабу едва успяха да открият Талисман, та камо ли целите си, така че по-голямата част от бомбите при първата атака паднаха в океана и в някаква безлюдна пустиня. Горе-долу половината оръжия, закупени от Лабу, бяха в лошо състояние или несъвместими с предвидените за тях боеприпаси.
Войските на Талисман не бяха въоръжени по-добре, но имаха по-солидна подготовка и само час след нападението повече от половината флот на Фалигор беше унищожен, а останалата част трябваше да спасява живота си.
Най-накрая командирът на ескадрилата генерал Душу наруши собствените си заповеди и отлетя обратно на Фалигор, последван от дванадесетте оцелели кораба. Така приключи първата фаза на войната.
Мозес Баямула, президентът на Талисман, се срещна с управниците на планетите от Федерацията на канфоритите, в която влизаха тридесет и осем различни раси, и поиска да го подкрепят във войната срещу Гама Лабу. Федерацията проведе съвещание при затворени врати и няколко часа по-късно излезе със становище, в което се заклеймяваха действията на Лабу, обаче не се предлагаше някаква реална помощ на Талисман.
Тогава Баямула се свърза с Републиката, като се надяваше да издейства оръжие или пари за въоръжение, но получи горе-долу същите уверения, че може да разчита на морална подкрепа.
Лабу от своя страна сменяше вероизповеданията си веднъж на всеки кръгъл час, разчитайки на помощ срещу декларациите си за вярност към чужди богове. Ала старият номер и този път не мина. Само след няколко дни той трябваше да признае факта, че почти всички раси в галактиката открито осъждат агресивните му действия.