— По-добър от Лабу звучи точно толкова определено, колкото ако кажеш, че някой е добре, защото не е болен от рак в последна фаза. Само че такава диагноза още не е повод за ликуване.
— А защо досега не спомена нищо за опасенията си спрямо него?
— Защото знаех, че спорът е неизбежен, а ти си най-добрият ми приятел.
— Не можеш ли да помислиш още веднъж? — жално произнесе Картрайт. — Не мога ли някак да те убедя да останеш още няколко месеца, за да видим кой от двамата е правият?
Тя поклати глава.
— Артър, ти се пенсионира, а аз все още трябва да си изкарвам хляба. Задържането ми тук и без това вече ми струва доста пари.
— Мога да ти намеря работа.
— И аз мога да си намеря. Само че не тук… Виж какво, Артър, преди доста години дойдох за пръв път тук по твое поръчение. Това трябваше да трае два-три месеца. Сега се чувствам така, сякаш съм прекарала половината си съзнателен живот на Фалигор. Бях затворничка, видях как приятелите ми изчезват един по един, дори изгубих единия си крак на тази проклета планета. Стига ми толкова!
— Фалигор не е „тази проклета планета“! — възрази Картрайт. — Преминахме през огромни изпитания, но всичко свърши.
— Надявам се да си прав. Но това е твоята планета, не моята. Ти би изтърпял и десет такива като Гама Лабу и пак ще се надяваш нещата да се оправят. Мене не ме свързват с Фалигор такива силни чувства. Имам си свой живот и искам да го живея както намеря за добре.
— Правиш грешка, Сюзън.
Тя вдигна рамене.
— И така да е, аз ще си нося последствията.
Той я изгледа безпомощно.
— Кога тръгва корабът ти?
— Утре сутринта.
— И какво ще правиш?
— Първо ще обясня на кредиторите си защо не съм им се обадила — усмихна се тя. — После ще проверя кои колежи и музеи търсят ентомолог.
— Ще ти трябват ли пари? Имам сметка на Калибан…
Тя отново поклати глава.
— Благодаря ти за предложението, но нямам никакво имущество, с което да ти гарантирам връщането.
— Ще ми се обаждаш ли от време на време?
— Разбира се.
— Утре ще те закарам до космодрума.
— Не е необходимо.
— Може и да е. Оня побъркан Кракана още не е слязъл от планината. Вчера е пратил съобщение, че отказва да признае Бариоки за президент.
— Браво на него! — възкликна Бедоус. — Добре е, че има някой на тази планета, който си дава сметка какво става.
— Не си права за него, Сюзън.
— Защо? Защото си спомня какво представляваше на времето Бариоки ли?
— Защото не ще да спре войната, докато ние тук се опитваме да постигнем мир. А и някои от изявленията му са направо зловещи.
— Кои?
— Той не вярва в демокрацията, Сюзън.
— Досега демокрацията на Фалигор е родила само Уилиам Бариоки и Гама Лабу. Не мога да го виня.
— Говоря сериозно!
— И аз говоря сериозно. Може би демокрацията не е подходяща за всяка раса и за всяка планета, Артър.
— Как да не е! Само че нямаше нищо демократично в начина, по който Лабу узурпира властта.
— От кого? От законно избрания президент — напомни му Сюзън.
— Признавам, че не беше велик президент…
Бедоус се изсмя.
— Добре де! — отстъпи Картрайт. — Дори и като ръководител не беше добър. Но би трябвало да се е поучил от грешките си. А ако не е, просто ще го снемем от власт с гласуване. Нали така се прави с лошите президенти?
— Не — възрази Бедоус, — така се прави с некадърните президенти. А лошите президенти обикновено ги бият със сопата през ръцете, за да пуснат юздите на властта — или им поднасят революция.
— Каквото и да е правил досега, каквото и да направи нататък, все ще е по-добър от Лабу.
Бедоус го изгледа втренчено.
— Артър — изрече тя най-сетне, — ти си чудесен, мил, почтен човек и освен това си идеалист, който вижда у другите само доброто. Това са редки качества и заради тях те обичам толкова, но те ти пречат да видиш какво става под носа ти, в истинската му светлина.
— Толкова ниско мнение ли имаш за мен?
— Не можеш да си представиш колко високо е мнението ми за теб. Дори може да се каже, че обичам и Фалигор — или поне онова, което би могъл да бъде. И точно затова не искам да съм наблизо, когато колелото отново се завърти.
21
Месец след началото на второто управление на Уилиам Бариоки Картрайт беше убеден, че Сюзън Бедоус е сбъркала. Първият официален акт на язона беше да оповести, че най-късно след шест месеца ще се проведат избори. Седмица след като зае поста, той покани къртиците да се върнат на Фалигор и състави комисия, която да оцени щетите, нанесени на семействата им, напуснали планетата. Накрая подбра най-добрите специалисти за написването на новата конституция, сред които две къртици и четири човека. Един от тях беше Артър Картрайт.