Бариоки освободи от затворите всички политически затворници и обяви амнистия за всички престъпления, извършени по времето на Гама Лабу. Той покани публично Джеймс Кракана на масата за преговори и обеща да не предприема никакви наказателни мерки срещу армията му. (Кракана отказа, но с това предложение Бариоки си спечели немалка обществена подкрепа.)
Картрайт се отдаде изцяло на работата по новата конституция, насърчаван от непрестанните изявления на Бариоки, че иска закон, който ще направи племенните вражди невъзможни. Изминаха пет седмици на усилена работа и най-сетне проектът беше представен пред президента. И едва тогава Картрайт разбра какво означаваха предишните приказки на президента — Бариоки твърдеше, че всички политически партии неизбежно ще се обособят на племенен принцип и затова само неговата трябва да бъде обявена за законна.
Картрайт протестира енергично, но Бариоки остана непреклонен. Разрешете двадесет и четири партии, каза той, и всичките двадесет и четири племена на планетата (останалите три по-малки бяха изтребени до крак от Лабу) ще се превърнат в поддръжници на една от тях — своята. Единственият начин това да се предотврати, твърдеше Бариоки, е всички племена да се обединят под знамето на една политическа партия.
Неговата.
Скоро слухът за намеренията на президента стигна до гражданите. Те организираха протестни шествия и само след броени дни хиляди енкоти бяха арестувани и хвърлени в затвора. Най-гръмогласните и най-популярните от тях изчезнаха безследно.
Освен това Бариоки заяви, че не бива да се допуска главорезите на Лабу да се отърват безнаказано. През първите два месеца от управлението си той предяви обвинения и осъди повечето от тях за престъпления срещу държавата — модерна формулировка, включваща абсолютно всичко: от кражба с взлом и грабеж до убийство и държавна измяна.
Не мина много време и Картрайт осъзна, че Бариоки стига твърде далеч в стремежа си за справедливо възмездие, обвинявайки и осъждайки десетки хиляди язони, чиято връзка с правителството на Лабу е била съвсем далечна. Освен това повечето от арестуваните бяха болимбо и траджи — традиционните врагове на ризалите, от които произхождаше Бариоки, но това едва ли ги правеше служители и поддръжници на Лабу.
На третия месец Картрайт разбра, че президентът няма никакво намерение да одобри изработената от комисията конституция, и си подаде оставката. На другата сутрин Бариоки го повика в наново построената резиденция.
— Добро утро, Артър — поздрави слабият, с аскетични черти язон, когато въведоха Картрайт в кабинета му.
— Добро утро, господин президент.
— Вчера ми представиха оставката ви. Доколкото разбрах, изработването на конституцията върви много успешно. Какъв е тогава проблемът?
Картрайт понечи да му каже истината, но размисли. Бариоки за разлика от Лабу се радваше на подкрепата на цялата галактика, но беше способен без угризения да хвърли в затвора и дори да екзекутира човек. А предшественикът му, колкото и кръвожаден да беше, винаги успяваше да тегли чертата между позволеното спрямо собствения му народ и представителите на човешката раса.
— Хвърлих всичките си сили в изработването на този документ, господин президент — отвърна Картрайт. — Нямам какво повече да дам, затова най-добре ще е да се оттегля и на мое място да поставите някой, който ще внесе свежи идеи.
— Не приемам оставката ви, Артър — заяви Бариоки. — Колкото повече хора работят върху конституцията, толкова по-добре, та да не може никой да каже, че документът е несправедлив и дава предимства на язоните пред хората. Всички ние сме граждани на Фалигор.
— Щом не приемате оставката ми, господин президент, ще ми обясните ли поне какви са възраженията ви срещу документа? Ако знам кое ви възпира да го поставите на гласуване от конгреса, сигурно ще разбера кои негови части се нуждаят от доработване.
— Разбира се — съгласи се Бариоки. — На първо място, не е регламентирано положението за еднопартийната система. А това трябва да се направи, и то така, че да се изключи всякаква опозиция.
— Моля за извинение, господин президент, но това положение е уредено недвусмислено в раздел 8, параграф 17, който…
— Знам какво гласи параграф 17 — прекъсна го Бариоки. — Освен това знам и какво е пропуснато. Трябва да включите текст, според който всеки, който се опитва да основе опозиционна партия, е виновен в държавна измяна и подлежи на смъртно наказание.
— При цялото ми уважение, сър, намирам, че това е прекалено грубо.
— А според мен е крайно необходимо.