— Ще позволите ли да ви напомня, че ако нямахме многопартийна система, вие нямаше да можете да се кандидатирате на изборите и да спечелите срещу император Боби?
— Да, а същият този Робърт Тантрам подкопа властта ми и създаде условия маниакът Лабу да ме свали с преврат — отвърна Бариоки. — Този текст трябва да бъде включен!
— Ще го обсъдя с колегите си от комисията, но не вярвам да го приемат.
— Тогава ще ги изхвърля и ще наема други, които ще се съгласят! И знаете ли, ще започна още днес, като се отърва от двете къртици.
— На какво основание, ако позволите да попитам?
— Артър — изрече Бариоки, — единственото, което искаме, е да живеем в съгласие с вашата раса. Вие ни дадохте пари и образование, опълчихте се срещу незаконното управление на Лабу и през цялото време действахте в наш интерес. — Язонът замълча и за миг лицето му се стори на Картрайт още по-чуждо и неразгадаемо. — Но къртиците са паразити. Те не дават нищо на Фалигор. Работят само за себе си, не и за планетата. Не можем да им дадем правата, които се полагат на язоните и хората, защото в противен случай те много скоро ще завладеят икономиката ни. Лабу беше побъркан, но в едно нещо имаше право — трябва да се отървем от къртиците.
— Но нали вие сам ги поканихте да се върнат и съставихте комисия да ги обезщети за загубите!
— Сбърках — отвърна Бариоки. — Но преди три дни разпуснах комисията. Няма да ги принуждавам с указ да си заминат, както направи Лабу, но ако предпочитат да останат тук, ще имат статута не на граждани, а на временно пребиваващи. Ще трябва да плащат по-високи данъци и ще са задължени винаги да носят паспортите си, а за да пътуват в друг град, ще им е нужно разрешение. Всичко това трябва да намери място във вашата конституция, Артър.
— Тези ограничения само върху къртиците ли ще се простират, или ще важат за всички чужди раси?
— Ще важат за онези раси, които по преценка на президента упражняват вредно влияние върху Фалигор.
— Ще говоря с колегите си от комисията.
— Да, направете го.
— Това ли е всичко?
— Не. Има още нещо, на което трябва да се спрем.
— Да?
— Планетата ни е бедна, Артър, а управлението на Лабу разруши напълно икономиката й. Ще бъда наистина лош президент, ако позволя да я разграбват и по-нататък.
— Нима някой се опитва да ни ограбва, господин президент?
— Е, може би несъзнателно, но има такива — отвърна Бариоки. — В конституцията ни трябва ясно да се подчертае, че всеки човек или къртица, временно пребиваващи на Фалигор или притежаващи фалигорски паспорт, нямат право на инвестиции или банкови сметки на друга планета. В противен случай ще бъдат подведени под отговорност като извършители на криминално престъпление. Не можем да ви позволим да печелите парите си тук, а да ги влагате другаде.
— Това отнася ли се и за язоните? — попита Картрайт, който не по-зле от всички останали знаеше за огромните влогове на Бариоки на Талисман.
— Никой язон няма и да си помисли да изнесе парите си от Фалигор. Този закон ще се прилага само спрямо натурализираните граждани.
— Щом на язоните няма и да им хрумне подобно нещо, защо да не ги включим и тях? Току-виж, някому все пак хрумнало да изнесе парите си един хубав ден.
Бариоки поклати глава.
— Лично аз нямам възражения, Артър, но сред представителите на законодателната власт този текст би могъл да предизвика недоволство, а ние искаме конституцията да бъде приета единодушно. — Той замълча и изгледа студено Картрайт. — Мисля, че е най-добре да направите всичко, както ви казах.
— Да, господин президент — въздъхна Картрайт.
— Добре! — изрече Бариоки и се изправи. — Радвам се, че оставате в екипа, Артър.
— Благодаря, сър — промърмори Картрайт, като не можа да се насили да излъже, че и той се радва.
— Знам, че с вас имаме доста противоречия — продължи Бариоки, — но и двамата желаем доброто на Фалигор. Сигурен съм, че можем да продължим съвместната си работа. Тази комисия има нужда и от хора.
„Колкото за лице“ — помисли си Картрайт.
— Съжалявам, че не мога да ви отделя повече време — каза Бариоки, упътвайки се към вратата, — но имам среща с военните си съветници. — Той се намръщи. — Този Кракана и неговите ученичета имат наглостта да печатат и разпространяват вестник, пълен със злостни лъжи по мой адрес. Бях твърде зает с възстановяването на управлението, за да им обърна някакво внимание, но този последен подвиг направо ме извади от търпение. Няма да се успокоя, докато не ги арестувам, осъдя и екзекутирам! — Той замълча, после върху златистите му устни се изписа престорена усмивка. — Но това не е ваша грижа, Артър. Продължавайте да работите върху конституцията. Ще видите, че умея да се отблагодарявам на приятелите си за добре свършената работа.