Картрайт излезе от кабинета с убеждението, че президентът никога няма да получи от него конституцията, която желаеше, и се питаше как ли Бариоки се отплаща на враговете си.
22
Скъпа Сюзън,
Както сигурно си се досетила от предишните ми писма, тук работите не вървят добре. През последните три години Бариоки доказа, че предчувствията ти за него са напълно основателни. Отначало бях заслепен, както и всички останали. Бяхме толкова доволни да ни управлява друг, а не Гама Лабу, че практически му поверихме цялата планета, без да си спомним дори за миг какви надежди възлагахме навремето на Лабу.
Подходът му е коренно различен от този на Лабу и никой не би могъл да го обвини, че е луд, но имам ужасното предчувствие, че този път труповете ще бъдат повече, отколкото при „пожизнения президент“. Над един милион „поддръжници“ на Лабу бяха екзекутирани, а ние и двамата добре знаем, че единствените му поддръжници бяха войниците, на които плащаше.
Участвах в комисията по написване на конституцията няколко месеца, макар предварително да знаех, че документът, който Бариоки иска, ще бъде конституция само на думи. И изглежда, докато работехме над нея, той е съставил нова комисия от свои приятелчета, които са се занимавали със същото. Именно тяхната конституция беше приета впоследствие. По същество тя развързва ръцете на Бариоки да краде, граби и убива когото му душа иска, а зад гърба му стои законът с цялата си мощ. (Сега си спомних, че Хитлер и Бланд също не са нарушавали официално законите. Те са избили създателите им и са ги написали отново.)
Един пример. Преди две седмици преподавателите от университета „Сабаре“ организираха стачка, след като Бариоки им оряза заплатите и увеличи тези на военните. Близо триста души бяха застреляни на улицата и после беше обявено, че според новата конституция стачката срещу правителствена институция се нарежда сред най-сериозните престъпления. А правителството — разбирай Уилиам Бариоки — притежава почти всичко, без да се смятат малките магазинчета и пазарчета.
Кое кара народа да го подкрепя? Не ми е ясно. Може би сме изчерпали почти цялата си енергия и запаса си от мъченици, докато се противопоставяхме на Гама Лабу… А може би народът е съгласен на всичко, само да не е Лабу. Той изби цяло поколение язони, включително почти цялата интелигенция, а онези, които остават, явно просто не са способни да окажат някаква действена съпротива на неговия наследник.
Е, тук-там се среща по някой язон, който се изправя срещу неговото управление, но не бих казал, че те ми харесват особено. Най-последователният (и най-опасният) е Джеймс Кракана. Той продължава да се крие в горите край Небесните хълмове. „Войниците“ му са дванадесетгодишни хлапета, въоръжени с лазерни или звукови пушки, които тежат почти колкото тях самите. Невероятно зловещо е усещането, когато си помислиш за тези деца без семейство и дисциплина, скитащи из пущинаците, ограбващи храната на местните, неспособни да различат приятеля от врага и стрелящи по всичко, което се движи. Стрелящи в името на своя радикален водач, който неведнъж се е изказвал срещу основните принципи на демокрацията.
И най-голямото безумие е, че жителите на отдалечените райони продължават да подкрепят Кракана и да му помагат. Той и неговата „армия“ вече близо две години се крият там и още никой не ги е предал, макар Кракана и някои от съветниците му — дали деца или възрастни, не ми е известно — от време на време да остават да пренощуват в домовете на местните. Бариоки си има трески за дялане, но, Бога ми, с него поне има някакъв шанс да се разбереш, да се сработиш и да възпираш най-лошите му подтици. А с Кракана като че ли не може да се направи абсолютно нищо — никой не е в състояние да го обуздае и да накара неговата парцалива, гладна армия да се разпръсне и да се върне към нормалния начин на живот.
Той предприе няколко атаки срещу правителството, повечето успешни. Разгроми две експедиционни части, пратени да го унищожат, и макар че не е от племето на енкотите, те му оказаха решителна подкрепа, превръщайки почти цялата си територия — от планините чак до западните покрайнини, които са само на петдесетина мили от Ромул и Рем — в опасна за всеки поддръжник на правителството зона.
Тези нападения не минаха без загуби и за Кракана. Видях на бойното поле разкъсаните, сгърчени трупове на язонски деца и още не мога да се начудя какво е това чудовище, което праща малките да се бият в неговата война. Те са съвсем хлапета, Сюзън, и въпреки това той продължава да ги изправя лице в лице с армията на Бариоки.