— Току-що научих, че Републиката е спряла всички помощи за Фалигор — хладно и премерено изрече Бариоки. — Тя е наредила на всичките си кораби да се въздържат от кацане тук и няма да позволи кораб на Фалигор да кацне на някоя от нейните планети.
— Каква е причината да изменят на нашето приятелство и добрата воля? — попита един от помощниците му, убеден, че президентът всеки момент ще им съобщи, но държеше пръв да изрази негодуването си.
— Оттам твърдят, че разполагат със списък на 623 документирани нарушения на правата на гражданите — язони и къртици, и обвиняват правителството в злоупотреба с паричните фондове.
Това разтревожи членовете на правителството. Логичната реакция беше да подскочат от възмущение и да отричат упорито тези твърдения. Всички обаче знаеха, че те са верни и дори силно смекчени, затова министрите останаха кротко по местата си, очаквайки какво ще каже нататък президентът.
— Тези обвинения са отправени и документирани от Джеймс Кракана — продължи Бариоки. Той говореше много бавно и тихо, но в пълната тишина всички го чуваха прекрасно. — Този учител и парцаливата му сган вече не са просто дразнител, а сериозна заплаха за нашето правителство. — Президентът млъкна и огледа последователно всеки един от присъстващите. — Искам Кракана мъртъв, а поддръжниците му избити или натикани в затвора най-късно до месец. Няма да приема никакви извинения. Оставям подробностите на вас и най-настоятелно ви съветвам да не ме разочаровате.
С тези думи той излезе, оставяйки министрите да си блъскат главите над проблема.
24
Десетина дни след срещата на кабинета четиристотинхилядна войска се отправи от Рем към Небесните хълмове с единствената задача да унищожи Джеймс Кракана и армията му.
В продължение на двадесет дни войниците претърсваха околността, дирейки следите на Кракана и последователите му, но не откриха нищо. Местните жители отричаха да имат някакви сведения за местонахождението му. Някои стигнаха дотам дори да твърдят, че не са и чували за него. Този поход се превърна в двадесетдневно безрезултатно учение, разнообразявано само от писъците на умиращите, докато армията се придвижваше през дузината обширни и добре замаскирани минни полета.
Верен на думата си, Бариоки уволни всички членове на правителството точно тридесет дни след съвещанието. Някои бяха пратени на заточение, но повечето изчезнаха без вест. Убеден, че селяните лъжат войниците му, президентът нареди всички села, през които минават, да бъдат разрушавани за назидание на останалите язони, ако им хрумне да крият Кракана.
Близо два месеца от Кракана нямаше ни вест, ни кост. После се заредиха чести нападения над разпръснатите и зле охранявани предни постове на правителствените войски. Тези действия увеличиха значително запаса му от боеприпаси. До Рем стигнаха слухове, че окъсаната му армия с всеки изминал ден нараства.
Бариоки прати нова огромна войска да го търси, но Кракана ги подмами навътре в гъстите влажни гори, после нападна онези части, които бяха откъснати от главните сили, и продължи с партизанската война. Най-сетне противникът му се видя принуден да се оттегли.
Бариоки научи, че Кракана е член на траджава — клон на траджите, и прати войниците си да избият всички негови съплеменници, до които успеят да се доберат. Над четвърт милион язони бяха изтребени, а малкото оцелели се пръснаха, така че армията сметна по-нататъшното им преследване за неоправдано.
Кракана изчакваше удобен случай. Най-сетне при едно дръзко нощно нападение той се промъкна заедно с няколко свои поддръжници в Рем, унищожи целия флот от двадесет и девет космически кораба и се измъкна още преди някой да усети, че въобще е бил там.
Бариоки предложи огромна награда за всяко сведение, което би помогнало за залавянето на врага му. Нито един язон не се яви с информация. Като наказание президентът обяви, че всеки ден ще унищожава по едно село, без оглед на племенната принадлежност и местонахождението му, докато Кракана не се предаде на армията в Рем. Отговорът на противника му, който никога не стана обществено достояние, гласеше, че за всеки убит от Бариоки язон той ще убива по десет войници и двама правителствени служители.
Президентът стигна до извода, че посланието идва от влажните гори около Небесните хълмове, и мобилизира цялата си армия. Четири дни по-късно горите бяха обкръжени изцяло и президентът даде заповед да започне затягането на обръча. Всички пътища за връзка с външния свят бяха отрязани, всички изходи затворени. Армията методично раздели огромната гора на по-малки участъци и ги претърсваше основно, преди да премине към следващите.