31
Скъпа мис Бедоус,
Със съжаление ви съобщавам за смъртта на Артър Картрайт. Той ни оказа неоценима помощ в опитите ни да освободим Фалигор от игото на един тиранин и изцяло се отдаде на делото, служейки му до самия си край.
Картрайт беше застрелян от снайперист, когато придружаваше един от медицинските екипи на Републиката по улиците на Рем, изпълняващ хуманната мисия да помогне на ранените и от двете страни.
Както знаете, той няма семейство и е завещал цялото си имущество на вас. Ще задържим вещите му, докато стане възможно да си ги получите или да се разпоредите да ви ги изпратим.
V
Въглен
ИНТЕРЛЮДИЯ
Продължаваш да се бориш за живота на язонските деца, четири си стабилизирал и си изгубил едно — доста добро постижение, като се знае в какъв вид ги докараха. После излизаш, смазан от смъртта и разрушението наоколо. Ти си лекар, прекарал си целия си живот сред болни и ранени, но никога по-рано не си се сблъсквал с такива тълпи нуждаещи се от помощ.
Твърдо решен да се измъкнеш от тази касапница поне за няколко минути, ти се запътваш към южния край на града, но когато наближаваш саваната, ширнала се досами крайните къщи, виждаш огромна земекопна машина да разравя гроб, в който са зарити може би петстотин разложени трупа. Питаш се кой ли от тримата президенти носи отговорността за това, после свиваш рамене. Какво значение има?
Разбираш, че няма къде да избягаш от умиращите и мъртъвците, и поемаш към центъра на града — да видиш дали не можеш да помогнеш с още нещо. И стигаш до някаква клиника. Сградата е малка и ти влизаш, питайки се дали някой ранен не е намерил убежище в нея.
Сградата е празна. Разхвърляните из операционната инструменти са примитивни според твоите представи, няма почти никакви лекарства и материали. Реанимацията е в същото плачевно състояние — за легло служи преобърната кухненска маса.
Покривът е хлътнал, всичко наоколо е посипано с прах. Вслушваш се и долавяш далечния пукот на пушките, бръмченето на лазерните оръжия, тихото мъркане на звуковите пистолети, идващи от различни посоки.
И за кой ли път отново промърморваш на глас: „Как се стигна дотук?“
Тогава се сепваш, защото прозвучава отговор на силно завален земен език.
— Влезте — изрича нечий глас откъм реанимацията и те кара да подскочиш от изненада — и ще ви кажа всичко, което искате да знаете…
32
— Влезте и ще ви кажа всичко, което искате да знаете.
Влязох в стаята за реанимация и се озовах лице в лице със стар язон, който седеше на леглото с опрян на стената гръб.
— Ранен ли сте? — попитах го.
— Не. Влязох, когато видях, че персоналът си тръгна, след като улучиха покрива. Стори ми се безопасно. — Той замълча и разкриви устни в усмивка. — Кому е притрябвало да бомбардира за втори път болница?
— На мен пък не ми е ясно защо въобще е трябвало да я бомбардират — отвърнах аз.
— Просто защото я има, а Сибо Душу няма намерение да остави каквото и да било на следващия президент. — Язонът бавно спусна крака на пода. — Съжалявам, че първото ви впечатление от Фалигор е свързано с такива гледки. Някога той беше прекрасна планета.
— Трябва да се връщам на работа — казах аз. — Има още много пострадали, които се нуждаят от помощ.
— Изглеждате ми преуморен. Седнете и си починете малко. И след като си тръгнете оттук, пак ще има пострадали.
В този миг усетих, че наистина съм преуморен. Седнах на един стол и си свалих каската.
— Името ми е Уинстън Малиачи — представи се язонът. — Приятно ми е да се запознаем.
— Аз съм капитан Милтън Папаголос.
— Капитан ли? Мислех, че сте лекар.
— Да, военен лекар.
— Колко дълго ще останете тук? — попита Малиачи.
— Докато се налага.
— Да се надяваме, че ще е задълго.
— Моля?
— Никоя от страните няма да се осмели да стреля по хората. Не им се иска Републиката да се намеси.
— Всъщност Джеймс Кракана ни повика — уточних аз.
— Наистина ли? — изненада се той. — Тогава може би той ще се окаже малко по-добър от останалите.
— Щяхте да ми разкажете какво точно се е случило. — Посочих към опустошението навън. — Как една разумна раса е могла да избере за свои управници трима побъркани убийци един след друг?
— Говорите под влияние на две широко разпространени заблуждения. Първо, не сме ги избирали и, второ, не бяха побъркани. Поне не и тримата.